Изследователските стратегии на психологията.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

При изучаване на психичното, в психологията се използват три основни изследователски стратегии и подхода:

  1. Описание
  2. Корелация
  3. Експеримент

Същността на описанието – това е подход, който намира важно място в рамките на психологията. Този подход се реализира като:

  1. Изучаване на отделни случаи, т.нар. „study case“. Това е най-старият изследователски метод, при който изследователите изследват едно или няколко (най-много девет) лица в дълбочина с намерението да открият характеристики, които са валидни за всички хора. Този подход в изследванията се използва Зигмунд Фройд, Жан Пиаже и много други пионери от света на психологията. Основният недостатък на този метод се състои, в това че някои от изследваните случаи може да се окажат нетипични и това да стане причина за изказването на грешки съждения.
  2. Същността на проучването – метод, който се състои в задаването на въпроси към изследваните лица, въз основа на които се прави обобщение на техните отговори. При този метод на изследване се обхващат много лица, но изследванията не се провеждат със същата дълбочина, както при изучаването на отделните случаи. Проучванията могат да се извършат под формата на анкета, когато въпросите се предлагат в писмена форма и под формата на интервюта, беседи. Получаването на точна информация за изследваните лица зависи в голяма степен от това доколко правилно са зададени въпросите. Най-често се използват два вида въпроси – отворени и затворени. Отворените въпроси са насочени към проучване на мнението, отношението и знанието на изследваните лица. При затворените въпроси, изследователят посочва възможните отговори, от които изследваното лице трябва да избира. Към затворените въпроси се отнасят и тези, които изискват отговор – „да“ и „не“. Основното предимство на отворените въпроси се състои в това, че се получава автентична информация за изследваните лица. Трудността при използването на този метод се състои в това, че когато изследваните лица са много, получената информация се обработва трудно. Затворените въпроси дават възможността да се получи информация, от която се интересува изследователя, като в същото време данните получени от тях са лесно обработваеми. За да бъде изследователят сигурен в достоверността на получената информация чрез този метод е необходимо да се спазят още две изисквания към този вид изследване, а именно репрезентативност или представителност, тоест извадката възпроизвежда основни характеристики на генералната съвкупност и случайност на извадката.
  3. Естествено наблюдение – този метод се изразява в наблюдаване  и регистриране на поведението на изследваните лица в естествената за тях среда.

Корелация – описанието на поведението е първата стъпка по пътя към предсказването му. Когато изследователите откриват, че една характеристика на поведението съпровожда друга. Корелацията е статистическо измерване на отношението, тоест тя разкрива колко близо две неща се изменят заедно и доколко едното предсказва другото. Статистическото отношение може да бъде със стойности от -1 до +1. Съществуват два вида корелация. Първият вид е положителна корелация от 0 до +1 и обозначава директно отношение, тоест две характеристики се повишават и намаляват заедно (колкото повече ядем, толкова по-вероятно е да напълнеем), (колкото по-малко се ядосвам, толкова по-малко тревоги имам). Отрицателната корелация е в диапазон от -1 до 0 и обозначава обратно пропорционално отношение. Тоест колкото повече се увеличава едната характеристика, толкова повече намалява другата (колкото повече работя, толкова по-малко време имам да се забавлявам), (колкото по-ниска е моята самооценка, толкова по-често изпадам в депресивни състояния). Илюзорна корелация – при нея много често въз основа на своя опит хората изказват съждение за наличието или отсъствието на връзки между различни неща.

Описанието и корелацията са изследователски методи, които не дават сведения за причината пораждаща съответните характеристики. Корелацията предсказва и посочва възможната причина за връзката, но тя не осигурява причинно обяснение.

Установяването на причината между възникването и проявите на психичните явления се установява чрез психологически експеримент. При използването на експерименталния метод, изследователят системно манипулира една или повече променливи, за да определи как те влияят върху поведението. Експерименталната група е тази, при която се променя някаква характеристика на средата. Контролната група е групата за сравнение, която се третира по абсолютно същия начин с изключение на това, че не е подложена на критичната експериментална манипулация. Във всеки експеримент променливата, която се манипулира от изследователя се нарича „независима променлива“, а тази променлива, която се формира под въздействието на зависимата се нарича „зависима променлива“.

Ниска самооценка –––> Депресивността
(независима променлива)            (зависима променлива)

Заплащане    ––––––>    Удовлетвореност от труда
(независима променлива)                          (зависима променлива)

Хапче      ––––––––->    Сън
(независима променлива)                                   (зависима променлива)

Хипотезата е научно предположение, което обяснява някакво явление, но тя трябва да е провери, чрез доказателства получени с научни методи. 

Описание:

  1. Изучаване на случаи
  2. Проучване
  3. Естествено наблюдение

Корелация:

  1. Положителна
  2. Отрицателна
  3. Илюзорна

Експеримент

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклама