Що е диалог?
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Диалог – (от гръцките корени διά, „посредством“, и λόγος, „език“, „реч“) е разговорът между двама или повече събеседници. В историята на световната култура особено известни са Платоновите диалози.
Диалогът на Сократ
Според едно предание, когато запитали Сибила, жрицата на храма в Делфи, кой е най-мъдрият сред гърците, тя посочила Сократ. Самият Сократ много се озадачил, но понеже знаел, че думите на жреците изискват тълкуване, решил да сравни своята мъдрост („Аз знам, че нищо не знам“) с мъдростта на онези, които сред народа имали славата на мъдри хора – поетите, политиците, занаятчиите. Оказало се обаче, че никой от тях не можел да изясни разумно своите интуитивни истини. Тогава Сократ прозрял, че отговорът на жрицата означава, че никой смъртен сам не може да постигне истината. Истината не е монологична, а диалогична. Следователно можем да преформулираме мисълта на Сократ така:
„Аз знам, че сам нищо не знам“
Диалогът, изобретен от Сократ, и развиван през хилядолетията, има няколко важни качества:
Диалогът е признание за равенство на събеседниците пред истината. За разлика от самоуверените софисти, които повече приличали на проповедници – произнасяли бляскави речи пред смълчани слушатели или атакували своите противници с хитроумни доводи – Сократ се стремял да чуе другата страна и да разбере своите събеседници.
Мъдростта е и въпрос, а не само отговор. А умен е онзи въпрос, който помага на събеседника сам да разкрие душата си и да ни каже истини за себе си, които дори той едва сега открива за самия себе си. Тази помощ да се разкрие чуждата душа напомняла на Сократ за изкуството на акуширането при раждане на дете и затова той го нарекъл “майевтика” (от старогръцки – “акуширане”).
Диалогът може да използва ирония, ако някой от събеседниците е твърде горделив и надменен. Иронията е привидна похвала на несъществуващи достойнства. Сократ отначало приспива вниманието на събеседника като му казва нещо, което той иска да чуе – някаква похвала. Но след това от тази похвала по логичен път самият горделивец стига до неприятни за себе си истини, които го карат да изтрезнее и да се освободи от надменността си.
Диалогът е толерантен разговор. Към равенството на събеседниците спрямо истината се добавя свобода на аргументите и защита на собствени позиции. При диалогът събеседника не може да бъде дискредитиран със софистични уловки. Никой няма монопол върху истината – нито в началото на разговора, нито след това. Достигането до истини е съвместно и те само увеличават общото между участниците в разговора.
Диалогът е безкраен разговор. За разлика от добре премерената реч (с увод, изложение и заключение), диалогът е открит за всякакви отклонения – може да се акцентира върху един или друг детайл на темата, може да се свързва с други теми. Затова диалогът е безкраен, както е безкрайно многообразието на гледни точки и аргументи, с които ние можем да участваме в един умен разговор. Диалогът не може да бъде разделен на части, защото е безкраен, а безкрайното няма среда.
Тези особености на диалога дават повод на Карл Ясперс да каже, че великите философи водят диалог в голямато време на историята. Затова и ние можем да оприличим историята на човешката култура на един разговор с вариации върху вечни въпроси.
Валентин Бояджиев 