Причинността
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
- Причинността – способност да се извежда ново знание от вече проверени твърдения.
Според И. Кант причинността е един от начините, посредством които човешкият разсъдък подрежда или конструира събитията, явяващи се на сетивата.
Според Д. Хюм човек няма сетива за силата на взаимодействията, а само отчита времевата последователност на неща, които са се повтаряли многократно и така човек е привикнал да възприема събитията точно в тази последователност и първото като причина за второто.
-
Видове причини:
Според Аристотел:
-
Формална
-
Материална
-
Действаща
-
Целева
Пример:
Защо вали дъжд? От съвременна гледна точка – защото водните пари в облаците се охлаждат и се сгъстяват до водни капки, които поради силата на тежестта падат на земята.
По примера на Аристотел:
-
Формална – способността на водата да се излива надолу
-
Материална – водна пара и облаци
-
Действаща – самото охлаждане на водната пара
-
Целева – защото растенията и животните се нуждаят от дъждовна вода
Условията правят възможно реализирането на главната задвижваща причина.
Поводът се възприема като не като основна причина, а като второстепенна.
Други видове и деления на причините:
-
Близки и далечни.
-
Необходими (качество) и достатъчни (количество)
-
Липсата на причина може да се приеме за причина
-
Случайността е особен вид причинност
-
Логическата форма на импликацията:
Импликация – изразяването на отношението между условието и следствието, дори когато между тях няма причинна връзка. Състои се от две части – условието и резултата. Среща се под езикози изрази като: „Ако…то“.
Пример: Ако имам висока температура, то аз съм болен.
-
Логическата форма на еквивалентността:
Еквивалентност – еднаква стойност по истинност на условието и следствието. Това показва тяхната обратимост и взаимозаменяемост. Среща се под езикови изрази като: „Само ако…то“
Пример: Само ако има способността да фотосинтезира, тогава това е растение.
Валентин Бояджиев 