Съчетаване на мисли (съждения)
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Съждение – посочва признак от съдържанието на понятието. Те изразяват способността на човека да съди за нещата, да им приписва свойства, да отрича наличието на свойства, да ги сравнява и т.н.
Простите съждения съдържат само един субект (съществителното в изречението; в логиката се нарича субект) и предикат (свойството, което се отрича или потвърждава; в изречението то е прилагателно или глагол).
Видове прости съждения:
-
Аналитични – анализират съждението на понятието (топката е кръгла).
-
Синтетични – откриват нови свойства за субекта (топката е на Таня).
-
Утвърдителни – потвърждават наличието на признака (Иван е умен).
-
Отрицателни – отричат наличието на признака (Иван не е умен).
-
Единични – когато съдим само за един обект.
-
Частни – когато съдим за група обекти, които са само част от цялото множество на този вид обекти (Някои хора пушат).
-
Общи – когато съдим за целия клас обекти (Всички хора пушат).
Дедукция – движение на мисълта от общото към частното.
Индукция – движение на мисълта от частното към общото.
Видове сложни съждения:
-
Конюнкция – съединяване на две или повече прости съждения със някакъв съюз (и, а, но, нито, или и т.н.) (Тя е красива и винаги усмихната.). Истинна конюнкция – всички съждения в нея са истинни.
-
Дизюнкция – разделяне на две или повече прости съждения чрез съюза „или…,или” (Това е или човек, или извънземно същество.).
-
Изключваща дизюнкция – когато едното съждение е истинно, а другото неистинно. (мъжко или женско).
-
Включваща дизюнкция – когато няколко съждения са едновременно истинни (Много искам да ми подарят или велосипед или компютър.)
Валентин Бояджиев 