Извеждане на ново знание – Умозаключение
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Умозаключение – форма на мисленето, при която се извежда ново знание по определени правила от вече притежавано знание.
Структура на умозаключенето:
-
Предпоставките – съждения.
-
Правила за извеждането на умозаключение от съжденията.
-
Извод
Валидност на умозаключението – когато правилата за извеждане на умозаключението са спазени.
Истинност на умозаключението – когато съжденията, от които се извежда умозаключението са истинни.
Видове умозаключения:
-
Традуктивни – когато А причинява Б, Б причинява В, В причинява Г => А причинява Г
-
Дедуктивни – от общото към частното знание. Пример: Всички цветя са растения. Всички рози са цветя. => Всички рози са растения.
-
Индуктивни – от частното към общото знание. Тъй като индуктивния метод е сложен метод и най-често е вероятностен, използваме следните методи за улеснение:
-
метод на сходството – повтарящото се е най-вероятният отговор – 6 болни от отравяне – търсим отровата в нещо повтарящо се за всички 6 човека;
-
метод на разликата – когато имаме две сходни ситуации и от тях премахваме само едно условие, за което смятаме, че е причината. Ако явлението ичезне, то вече с по-голяма сигурност говорим, че именно отстранения фактор е причината;
-
метод на съпътстващите изменения – имаме контролна група и експериментираме с ексерименталната група като изменяме едно или друго условие;
-
метод на остатъците/метод на елиминирането – елиминират се възможностите една по една до достигане на причината.
Валентин Бояджиев 