Въпроси и отговори
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Задаваме въпроси когато имаме нещо неизвестно, непознато, неразбираемо, някакъв проблем за нас.
Идентификация – когато имаме абсолютно неизвестни и непознати неща.
Проверка на реалността – когато сме загубили яснотата на нещо, което сме разбирали до този момент.
Отговор или решение – когато неизвестното се появи като определен проблем.
Задълбочаване на познанието и разбирането – когато познаваме нещо до определена степен.
Човешкото съществуване – човек е същество, което непрекъснато се променя, става различен от това, което е бил досега. Човекът освен динамично е и крайно същество. Поради своята крайност и съответната безкрайност на света, човек винаги попада в ситуации на неизвестното и непознатото. Самото попадане в неизвестното поражда определени въпроси у човека, но самият той ги задава стимулиран от желанието да опознае непознатото. Човек е активен! Способността да задаваме въпроси и да разкриваме неразкритото е способността да гледаме в перспектива. Това от своя страна дава началото на плодотворността на съзнателния живот.
Цел на задаването на въпроси – получаването на отговор – намиране на решение. Въпросите трябва да са адекватни, разбираеми и разумни. Трябва да стимулират независимостта и самостоятелността на мисленето, да проверяват реалността и да разширяват нашето разбиране и познание.
Видове въпроси:
-
За факти – за намиране на базисна информация – кой, кога, какво, къде.
-
За връзки и отношения:
-
Времеви връзки – отношението на нещата в хронологичен ред.
-
Процесуални връзки – отношението между нещата от гледна точка на промяна и развитие.
-
Сравнителни връзки – прилики и разлики между нещата.
-
Причинни връзки – по какъв начин определени неща са следствие от определени причини.
-
За анализ – разделят проблема на части и показват връзката им с цялото.
-
За синтез – представят идеите и тезите в цялост.
-
За преценка – оценяваме предложени идеи, ценности, решения, хипотези и др. Оценяването става по определен критерии.
-
За съпоставяне – прилагане на полученото знание от една сфера към друга.