Предметно-понятийни теории и пространства на явлението и понятието личност.
От Валентин Бояджиев – психолог
Всеки разумен човек би си задал въпроса „Защо е необходимо в психологията понятието „личност“ след като има по-старо понятие „човек“ за индивид?“. Съществува понятието „субект“, а и има понятие „индивидуалност“, където индивидуалността маркира различията.
Идеята за появата на понятието „личност“ следва от факта, че хората се раждат човеци, но не се раждат личности, а те стават личности.
Нещо се добавя към човека, има промяна и тя е свързана с това, че човек е единственото живо същество, което живее в 2 типа среда (природна и културна). Всички се раждат с унаследен темперамент, но не се раждат с определена ценностна система и възгледи. Роденият човек не може да оцелее без другия, следователно природа и култура. Научаването да живеем в култура (тоест с други хора) изисква човек да се формира като личност. Понятието „личност“ се използва в много науки като философия, социология, етика, педагогика, дори и в биологията. Хората се различават, но си и приличат и си задаваме въпроса „Какво е общото?“, защото всички хора са личности и имат нещо общо. Понятието „личност“ е подложено на дискусии. Не може науката да мине без разбирането на психологията за личност, следователно ако има явление „личност“, то предмет на психологията на личността е явлението и понятието „личност“. Не може да се измества независимо, че има множество аспекти като „Без какво няма личност? Как възниква и се развива личността? Каква е структурата на личността?“ и т.н. Преди да отидем към разбирането на същността на личността, задължително следва да анализираме някои понятия, които способстват да добием по-достоверно понятието „личност“.
- „Човек“ – на първо място човекът е най-високата точка на биологичната еволюция на планетата (най-висшия животински вид). Един път възникнал, той е биологичен факт и има общи биологични признаци. Е. Фром – „Човекът е единственото живо същество, което е превърнал живота си в проблем“. Едновременно с това, човек е единствения биологичен вид, който притежава социална същност „човек не е той, а светът около него“. Мислят как да произвеждат и разпределят (разпределят = политика + власт). Човекът е политическо животно. Човекът има бифакторна/двуфакторна структура и природа. Биологичен вид и индивид, който живее и функционира като социален субект. Радой Ралин пише „човек има 2 души – биологична и културна“. В личността се включват качества придобити през живота под влиянието на културата. Психологията на личността изучава поведението (продукт на това, че сме личности).
- „Индивид“ – А.Адлер разглежда индивидиум (неделим/един) в два аспекта:
1-ви смисъл – маркира единичния представител на вида. Всеки от нас е човешки индивид, но и отделната пчела е индивид.
2-ри смисъл – понятието „индивид“ влключва всички видове качества (хората се раждат с биологични потребности, темперамент, възможност за реакции, сетивни функции и т.н). Видовете качества се развиват в хода на живота и някои психолози мислят, че личността израства от развитието на индивидните свойства.
- „Личност“ – има малка предистория. Във възгледите на К.Г.Юнг се откриват идеи относно архетипната поява на личността.
Какво разбираме под „персона“ – маската на актьорите, с която играят определена роля. Той смята, че имаме архетип – безсъзнателно и съзнателно предразположение да се държим по определен начин в различни ситуации и взаимоотношения. Личността разбираме като персона с маската, която слага човек, за да се представи по определен начин (желан) пред другите. Той показва „външна личност“, ако се вживее в нея става болна личност. Гледната точка за личността като персона ни съобщава и загатва за един фундаментален факт, нещо неоспоримо, че хората са личности когато са адекватни на ситуацията, в която функционират. Архетипното понятие за личност ни ориентира към възприятие за личност свързано с адекватна промяна на човека в дадена ситуация. Жан Пиаже извежда интелекта от актовете на индивида – личността е съответствие на човека, на законите, нормите и правилата валидни за определена култура. Строго погледнато явлението личност не може да се обсъжда или разбира без явлението съзнание. Широко разпространеното разбиране, че личността – това е човек като носител на съзнание или човек, чийто живот е организиран чрез съзнание е дълбоко истинна – няма личност без съзнание и без самосъзнание, без да съзнаваме света и себе си (здрав и непоклатим възглед и всички останали гледни точки са частично следствие от него или парциални редукции, като разбирането, че личността е самосъзнаващия се човек или, че личност е субекта на познанието и промяната на света и т.н).
А. Маслоу редуцира личността до човешките потребности
Друга редукция е до образа на Аз-ът.
Както съзнанието, така и личността могат да бъдат описани структурно с различни понятия и категории. Всяка от тях дава определена представа за сложността и богатството на личността.
Първата личностна характеристика е „личност и интелигентност/интелект.
Валентин Бояджиев 