Анализ на личността.
От Валентин Бояджиев – психолог
Интелект е въведено от Цицерон понятие и означава разбиране. Интелекта или интелигентността пряко участва в решаването на проблеми. Какво е интелигентност? Кога си интелигентен? Какво ни дава?
Основата, върху която следва да погледнем на интелигентността са 2 глобални характеристики на съзнанието.
Между термините интелект и интелигентност няма разлика. Има много гледни точки за интелекта. В пределно широк смисъл интелекта се разглежда като дейност/средство за адаптация. Разпространена е гледна точка, според която е способност за обучение/придобиване на опит. Също, че интелигентността е възможност за абстрактно мислене (само за човека, животните нямат), но не е така!
Интуитивно се допуска, че интелигентността е фактор на нервната система. Трудно е да се разбере същността на интелекта вън и независимо от неговата структура и по-точно от отношението между основните му структури.
Съществуват 2 глобални структури на съзнанието и те отвеждат към 2 логични следствия за интелект. Съдържателната страна на съзнанието се отнася до наличието на знания у него.
Абстрактното понятие и абстрактната мисъл теоретично съвпадат. Абстрактното понятие е плод на и поражда абстрактната мисъл.
Интелектът/интелигентността е психичен синтез между знание и мислене (когнитивни процеси), чрез който решаваме проблеми, придобиваме опит и се адаптираме.
Знанията са съдържание на мисленето, няма мислене без нищо. Знанията са краен продукт на мисленето и начална точка на мисленето.
Интелектът отговаря и удовлетворява въпроси като „Какво е това?“, „Защо е така?“, „Как да се промени?“ и е в един парламент с понятия като „ум“, „разум“, „рационалност“, „познания“ и популярно се отъждествява с мислене, разбиране и т.н.
Взаимовръзката между двете страни на интелекта е същност на интелигентността и база на нейната типология. Много хора са се опитвали да направят типология на интелекта, дори да канонизират някои типове интелигентност и въз основа на тази типология да правят социална селекция на хората (кой да е кмет и кой да не е).
Обща интелигентност – няма човек, който да не е интелигентен, ако е здрав. Баща на понятието е Платон – „и така Бог е отсъдил – управляващите са направени от злато, тия, които им помагат от сребро, а тия които орат земята от бронз, желязо и мед (най-неинтелигентните)“.
1904 година – Спирмън дава на изследвани лица различни тестове и установява, че хората, които са решили дадени тестове успешно решават и други тестове успешно (положителна корелация) и се пита „На какво се дължи това?“. Това се дължи на едно свойство на нервната система наречено общ, флуиден, природен, генерален интелект. Общата интелигентност е изведена от решаване на тестове. Той говори и за изкристализирала интелигентност (специфична). Във всяка дейност присъства и обща и специална (80% – 20%). Но как се разбира след като в мозъка са на 1 място? Полага основата на биологичното направление в разбирането на интелекта. Ефект на Флин. Не се разглежда унаследеността без външния фактор. Тази интелигентност екологично валидна ли е? – съмнително екологично валидна. Практическата интелигентност е айсберг на интелигентността.
Х. Гарднър – „Теория за множествената интелигентност“ разклаща сериозно мита за екологичната валидност на общия интелект. Според Гарднър, човешкият интелект се състои от множество видове интелигентности, една от които е най-успешно развита, а другите по-слабо. По тази причина едни хора в дадена област са по-интелигентни от други и имат по-високи постижения. Той говори за 7 вида интелигентност, има и тест за измерването и и заслужава внимание.
Д. П. Гилфорд – формулира типове интелигентности в рамките на своята теория за геометричния модел на интелекта – 4 типа интелигентност.
Валентин Бояджиев 