Рационалността

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

 

Непълнолетието е невъзможността да се ползваме от разсъдъка си без ръководството на някой друг.” – Имануел Кант

Пълнолетието се свързва със самостоятелното използване на разсъдъка, на мисленете.

Разум – способността да съдим правилно (да изказваме съждения) и да различаваме истина от неистина. Нашите мнения се различават по причина на това, че не прилагаме добре (правилно) разума си. (анализ на думи на Декарт)

Правила на мисленето според Декарт:

  1. Да не приемаме никога нищо за истинно, преди очевидно да сме го разбрали, че то е такова, т.е. грижливо да избягваме прибързаността и предубеждението.

  2. Да разделяме всяка от мъчнотиите, които изследваме на части, за да ги решаваме по-добре.

  3. Да ръководим мисленето си поред, като започваме от най-простите и най-лесни за разбиране обекти към по-сложните.

  4. Да правим пълни изброявания и всеобщи прегледи (проверки), че да сме сигурни, че нищо не сме пропуснали.

Интересно е да забележим, че разумът (мисленето) само предписва на себе си правила за своята дейност.

Декарт стига до извода, че единственото нещо, в което не можем да се съмняваме, е факта на собственото ни мислене. Чрез мисленето си човек продължава да търси основанията на собствения си живот, смисъла на съществуващото. Чрез разума човек се стреми да подреди живота си, да си постави цели и да осигури средствата за достигането им.

Рационалното – рацио – разум. Рационалното е същностна човешка способност. Но да я притежаваш и да я използваш са две различни неща. Рационалното изявява себе си като определен начин на подредба, употреба и владеене на мисленето. Рационалното мислене се характеризира с: извеждането на една мисъл от друга по определен начин, аргументиране на твърденията, оценяване на правилността (истинността) на тезите, твърденията и умозаключенията.

Видове рационалност:

  1. Логическа рационалност – отнася се до формите и законите на мисленето. Тя демонстрира как от определени предпоставки следват определени изводи и кога връзката между мислите осигурява истинно умозаключение. Всички ние колкото и да сме различни и индивидуални в мисленето си се подчиняваме на някои общи правила.

  2. Практическа/инструментална рационалност – свързана с самоутвърждаването ни в обективния свят, свързана с избора на цели и средства за достигането на резултати. Характеризира се със: осъзнатост (знаем какво правим), планиране и подбор на средствата (знаем как да го направим) и ясно определена цел (знаем какво искаме да постигнем). Практическата рационалност се свързва с ефективността, продуктивността и успеха на мисленето и разсъждението. Тя също така е относителна и ситуативна, тоест не винаги постига успехи и средствата, които се използват за постигането на целите се менят според задачите. Практическата рационалност е егоцентрична (за постигане на собствени цели).

  3. Комуникативна рационалност – стои в основата на съвместния ни живот. Чрез изказванията и твърденията ние участваме в комуникацията. Те имат езикова форма (изразени са в езика и чрез него). Езикът е универсален социален посредник и основно средство за разбиране.

Кое прави комуникацията рационална:

  1. Свободата на изказа – всеки е равен с другия и има свобода да се изказва.

  2. Цел – Взаимно разбиране чрез съгласие. Съгласието е разумно мотивирано.

  3. Обосноваване и аргументиране – подкрепяме гледната си точка чрез аргументи и доказателства.

  4. Взаимно разбиране, честност, откритост и отговорност пред истината.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Час за консултация (за град Варна) можете да запазите на телефон 0894 794 420, на лично съобщение във facebook страницата ми или чрез формата за контакт.
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!