Съвест и отговорност.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Съвестта – вътрешният надзор у всеки човек, призван постоянно да следи за съответствието между външните изисквания и вътрешната им оценка. Чрез съвестта ние виждаме истината за себе си. Истинска съвест има там, където има съзнателна загриженост, която е едновременно обич и безпокойство.
Историческо развитие на идеята:
-
Отговорност пред закона – приобщаване към цялото и съдействие за неговото развитие. Но отговорността не е еднаква за всички (древните владетели и нормалните жители, вменяемостта в днешно време). Първото условие за наличието на отговорност е съзнателността.
-
През Просвещението – „Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо“ – човек не може да бъде обвиняван, че е създаден толкова слаб, неможещ да устоява на естествените си импулси.
Съвестта и отговорността като израз на свободната воля:
-
Ако желанията са непринудени и спонтанни, то волята е целенасочено желание, насочва се към целта, определена от разума като най-добра.
-
В християнството – човек е създаден със свободна воля тъкмо, за да може да избира между доброто и злото и да носи лична отговорност за постъпките си.