Толерантността.

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

 

Толерантност – от латинското „tolero“ (нося, понасям) и има български съответствия: „поносимост“, „търпимост“, „отстъпчивост“. Способността да се издържа пасивно някакво външно въздействие. Свързва се с безконфликтното съвместно съществуване и взаимното признаване.

Историческо развитие на идеята:

  1. В Платоновия диалог „Горгий“ – толерантността е измислена от по-слабите, които се обединяват, за да ограничат природното право на „по-силните“.

  2. Споре Аристотел – действието е с по-голяма ценност от претърпяването. Но все пак започва оценностяването на търпението, защото само изключително мъжествените хора могат да понасят.

  3. В християнството – търпението и издръжливостта се затвърждават като добродетел. „Изтърпяването“ става знак за сила на духа и тялото. Но християнинът не просто понася, той и надстроява своята активна обич.

  4. Според Сенека (римски стоик) – толерантността е онази „спойка“, която ни учи как да живеем с хората.

Защо да приемаме „понасянето“:

  1. Конфронтацията винаги пречи на развитието, а спокойствието и мирът са първото условие за „нещо повече“.

  2. Възможно е индивидуализмът на отделните членове на обществото да прерасне в егоизъм, а егоизмът не е нищо друго освен агресивна нетолерантност към всичко, което не е Аз.

  3. Според Монтен – ние изпитваме удоволствие когато общуваме с различното. Човек се обогатява, развива всичките си творчески способности.

  4. Нуждата от признаване от страна на другия като необходимост за изграждане на собствената идентичност.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами