Толерантността.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Толерантност – от латинското „tolero“ (нося, понасям) и има български съответствия: „поносимост“, „търпимост“, „отстъпчивост“. Способността да се издържа пасивно някакво външно въздействие. Свързва се с безконфликтното съвместно съществуване и взаимното признаване.
Историческо развитие на идеята:
-
В Платоновия диалог „Горгий“ – толерантността е измислена от по-слабите, които се обединяват, за да ограничат природното право на „по-силните“.
-
Споре Аристотел – действието е с по-голяма ценност от претърпяването. Но все пак започва оценностяването на търпението, защото само изключително мъжествените хора могат да понасят.
-
В християнството – търпението и издръжливостта се затвърждават като добродетел. „Изтърпяването“ става знак за сила на духа и тялото. Но християнинът не просто понася, той и надстроява своята активна обич.
-
Според Сенека (римски стоик) – толерантността е онази „спойка“, която ни учи как да живеем с хората.
Защо да приемаме „понасянето“:
-
Конфронтацията винаги пречи на развитието, а спокойствието и мирът са първото условие за „нещо повече“.
-
Възможно е индивидуализмът на отделните членове на обществото да прерасне в егоизъм, а егоизмът не е нищо друго освен агресивна нетолерантност към всичко, което не е Аз.
-
Според Монтен – ние изпитваме удоволствие когато общуваме с различното. Човек се обогатява, развива всичките си творчески способности.
-
Нуждата от признаване от страна на другия като необходимост за изграждане на собствената идентичност.
Валентин Бояджиев 