Справедливост и права
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Правото – в началото разглеждано като „правата линия“ (най-късото разстояние между две точки и като такова се разбира като най-правилното). Правото разбирано като „прямото“ – директно отношение, без заобикалки, искрено и праволинейно, водещо до истината в отношенията. Правото разбирано като „изправеното“ – внушава стабилност.
Историческо развитие на идеята:
-
Древните гърци нарекли Дике, богинята на справедливостта, Неумолима. Тя раздавала правосъдие и възмездие. Още в древните общества се прокрадва идеята за равната справедливост изразяваща се еднаквото отношение на всички към общите ценности. Разглеждат се две идеи – за симетричната (око за око, зъб за зъб) и асиметричната справедливост (идеята за умисъла и по-тежкото наказание).
-
Християнската етика – още по-тежко поставя идеята за асиметрията в справедливостта. Тя говори за любовта и прошката като решение на несправедливостта. Законът на любовта, идващ от Божия свят, влиза в „дисхармония“ с природните и понякога с обществените закони на „този свят“.
Справедливостта като зачитане на общото и всяко поотделно.
-
Идеята за социалната справедливост – „от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Социалната справедливост сякаш забравя за заслугите на отделните хора и се съсредоточава повече върху това, че са част от обществото и поради тази причина заслужават …
-
Според Платон хората се договарят, тъй като единствено законът отчита пресечната точка на интересите и е максимално изчистен от чувства, тоест обективен. Неслучайно богинята на правосъдието Темида е изобразена с уравновесена везна и вързани очи.
-
Справедливостта е регулиращ принцип на дейността на обществото, политическите институции и отделната личност. Нейното предназначение е да хармонизира тези сфери, зачитайки цялото и всеки поотделно.
Валентин Бояджиев 