Човешката природа – чувства и разум
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Историческо развитие на мисленето за единната човешка природа:
-
В древна Гърция се смятало, че Дионис бога на виното и стихийните страсти влияе на човека в неговите емоции и чувства, а Аполон бога на слънцето бил покровителя на науката, изкуството и разсъдъчната дейност.
-
Франсис Бейкън (16 век) – прави анализ на гръцката митология и разбира, че борбата между чувствата и разума всъщност се разиграва вътре в самия човек.
-
Философските позиции по въпроса за отношението между разума и чувствата:
-
Страстите са животинското наследство у човека и се препоръчва пълното им изкореняване (аскетизъм, ригоризъм, аскетичният християнски морал) или угасването им (индийската философия и будизма).
-
Емоционалността е истинската жизненост, виталността на човека, а разума е само скучен съветник, водещ до подчинение на външните норми.
-
Не се търси разкъсването и противопоставянето на разум и чувства. Чувствата са неизкореними. Според Спиноза положителните чувства увеличават способността на тялото да действа и способността на душата да разбира. Дени Дидро казва „Разумът без страстите би бил като цар без поданици“.
Наследството на европейския рационализъм в етиката:
В основата на европейския рационализъм стои теорията на Аристотел и по-късните коментатори, който различават ума и разсъдъка. Разсъдъка определя доброто за практическото поведение.
Кант определя степените на мисловната дейност като казва, че всяко наше знание започва от чувствата, минава през разсъдъка и завършва в ума. Основната функция на разсъдъка е да подрежда знанието получено от сетивата.
Декарт – разумът е способност правилно да съдим и различаваме истинното от лъжливото. „Cogito ergu sum“ – „Мисля, следователно съм.“ Принципът на Декартовия рационализъм в етиката е прост: „Достатъчно е да съдиш правилно, за да постъпваш добре.“, тоест разумът е основният критерий на морала.
В най-старите индийски текстове (Упанишади) – „трябва да се познава не речта, трябва да се знае говорещият; трябва да се познава не вкусът, трябва да се знае вкусващият; трябва да се познава не действието, трябва да се знае действащият; трябва да се познават не радостта и мъката, трябва да се познава усещащият радост и мъка“. Това означава, че колкото и общи морални принципи да има във вид на закони или предписания на разума, действителният морал зависи от Аза, от субекта на моралното чувство. 3
Хегел – „Нищо велико на този свят не е станало без страст.“
Валентин Бояджиев 