Човешката природа – чувства и разум

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

 

Историческо развитие на мисленето за единната човешка природа:

  1. В древна Гърция се смятало, че Дионис бога на виното и стихийните страсти влияе на човека в неговите емоции и чувства, а Аполон бога на слънцето бил покровителя на науката, изкуството и разсъдъчната дейност.

  2. Франсис Бейкън (16 век) – прави анализ на гръцката митология и разбира, че борбата между чувствата и разума всъщност се разиграва вътре в самия човек.

  3. Философските позиции по въпроса за отношението между разума и чувствата:

  • Страстите са животинското наследство у човека и се препоръчва пълното им изкореняване (аскетизъм, ригоризъм, аскетичният християнски морал) или угасването им (индийската философия и будизма).

  • Емоционалността е истинската жизненост, виталността на човека, а разума е само скучен съветник, водещ до подчинение на външните норми.

  • Не се търси разкъсването и противопоставянето на разум и чувства. Чувствата са неизкореними. Според Спиноза положителните чувства увеличават способността на тялото да действа и способността на душата да разбира. Дени Дидро казва „Разумът без страстите би бил като цар без поданици“.

Наследството на европейския рационализъм в етиката:

В основата на европейския рационализъм стои теорията на Аристотел и по-късните коментатори, който различават ума и разсъдъка. Разсъдъка определя доброто за практическото поведение.

Кант определя степените на мисловната дейност като казва, че всяко наше знание започва от чувствата, минава през разсъдъка и завършва в ума. Основната функция на разсъдъка е да подрежда знанието получено от сетивата.

Декарт – разумът е способност правилно да съдим и различаваме истинното от лъжливото. „Cogito ergu sum“ – „Мисля, следователно съм.“ Принципът на Декартовия рационализъм в етиката е прост: „Достатъчно е да съдиш правилно, за да постъпваш добре.“, тоест разумът е основният критерий на морала.

В най-старите индийски текстове (Упанишади) – „трябва да се познава не речта, трябва да се знае говорещият; трябва да се познава не вкусът, трябва да се знае вкусващият; трябва да се познава не действието, трябва да се знае действащият; трябва да се познават не радостта и мъката, трябва да се познава усещащият радост и мъка“. Това означава, че колкото и общи морални принципи да има във вид на закони или предписания на разума, действителният морал зависи от Аза, от субекта на моралното чувство. 3

Хегел – „Нищо велико на този свят не е станало без страст.“

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!