Любов
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Историческо развитие на идеята за любовта:
-
Според Ларошфуко любовта е „за душата страст за обладаване, за ума- симпатия, за тялото – скрито желание да притежаваме след много тайнствени изпитания.“
-
Класификация от Древна Гърция на любовта:
-
Ерос – страстна, любов увлечение, стремяща се към физическо притежание на другия;
-
Людос – любов-игра, която не се отличава с особена дълбочина на чувствата и сравнително леко допуска измяна;
-
Сторге – спокойна, топла и надеждна любов – дружба;
-
Мания – ирационална любов, съчетана с неувереност и зависимост от обекта на увлечението;
-
Агапе – безкористна любов, синтез между ерос и сторге.
-
Според християнската философия – Бог, който е първоосновата на света, не желае да остане сам и бездеен и задвиждан от любовта той сътворява. И до днес съществува понятието „платоническа любов“ – „чиста“ любов, неопетнена от „телесни помисли“ и желания.
-
Любовта като висш смисъл в живота: Елена и Парис, Орфей и Евредика, Ерос и Психея, Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда.
-
Смисълът в трагичността на несподелената любов: Самсон към Далила и на Дон Кихот към Дулсинея.
-
Хедонистична любов, онова задоволяване на момента при образите на Дон Жуан и Казанова.
-
Според естетиката – човек трябва да има и телесни и духовни сетива за красивото, не само да го открива, но и да го пресъздава. Любовта в този смисъл е талант и творчество.
-
Според Морис Недонсел – любовта е ценност на ценностите, „която увенчава всички останали ценности, понеже им придава окончателен смисъл“.