Живот и смърт. Проблеми на биоетиката.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Живот – от гръцки bios – термин въведен от Ламарк в началото на двадесети век. Единствено човека проблематизира живота. Той е рефлексивен относно живота. Размишлява над него и свързаните с него феномени.
Биоетика – специална наука занимаваща се с етическите проблеми, които възникват при научната намеса в живота като биологичен факт.
Прозход на живота:
-
Зарадил се вътре в природата в резултат на нейните еволюционни процеси;
-
Надприроден източник на живота – Бог или друга сила.
Теории за развитието на живота:
-
Еволюционни – чрез бавно натрупване и усъвършенстване;
-
Революционни – чрез големи скокове, където качествените промени възникват спонтанно в резултат на количествени натрупвания.
Двете линии на философския проблем на еволюцията:
-
Материалистична – човекът не е върхът на творението, а само един „еволюирал примат“;
-
Спиритуалистична (духовна) – човекът е върхът на творението и се търси някакъв висш смисъл и замисъл.
Главната задача на етическото отношение:
-
Запазнаването на живото в най-доброто му състояние.
Проблемът за смъртта:
-
Според Платон – живота и смъртта са неразделими противоположности, които се пораждат взаимно.
-
Според Епикур – „когато ние съществуваме, смъртта още я няма, а когато тя настъпи, ние вече не съществуваме, така че фактически нямаме отношение към нея.“
-
Според Християнството – живота е безценен дар от Бога и никой няма право да отнема това, което Бог е дал. Смъртта по-скоро е нравствено зло, на което всеки сам се осъжда, ако живее порочно. Само добродетелният живот заслужава безсмъртие.
Евтаназия – доброволното отказване от живота при нетърпими страдания на неизлечимо болен.
Намеса в човешкия геном – генетична промяна, чиито последствия все още не са напълно ясни.