Смисълът на живота. Идоли и идеали.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Смисъл – значението на думите, тяхната логическа адекватност и способност да изразяват свързано мислите ни.
Семантика – наука занимаваща се със значението на думите и изказванията.
Logos, synesis (среща, съединяване) – използвани думи от древните гърци за означаване на думата „смисъл“.
„Sensus“ – от латински „усет, способност за чувстване, чувство за ориентация“ – дума използвана за означаване на думата „смисъл“.
Смисълът и идеалите в историята:
-
В античността и средновековието – съзерцанието е издигнато в ранг на смисъл.
-
В новото време – действието заема мястото на съзерцанието.
-
В християнството – смисълът се заключава в извисяването нагоре чрез богоуподобяване.
-
Моралният нихилизъм – „Живей за мига“.
-
Фридрих Ницще – идеята за „свръхчовека“, който е „свободен дух“, а не род на някакви идеологии, и не приема друга дълбочина на живота освен самия живот, движен от инстинкта за самосъхранение и „волята за власт“.
-
Живота действително сам по себе сси е ценност и носи смисъла на самото съществуване, което е по-добро от несъществуването.
-
Декарт – „Мисля, следователно съществувам“ – провъзгласяване на рационалността като висш смисъл в човешкия живот.
-
Даоизма и дзен-будизма – смисълът е остава при усещането.
Идолите – подчиняват хората с „готовия смисъл“, който им предлагат.
Валентин Бояджиев 