Произход и същност на морала. Значение на етическото.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Етимология – наука разглеждаща произхода и еволюцията на думите, историческия развой на тяхното значение.

Етика – от гръцки ethos – навик, обичай, привичка. В древността със същата дума (ethos) се означавали и характерът, темпераментът и нравът. Аристотел определил ЕТИКАТА като област от философското знание, която се занимава с „най-доброто“ в човека. Според Диоген Лаерций етиката се занимава с живота и нравите. Аристотел казва „Хората стават добри и достойни благодарение на 3 предпоставки. Това са природата, навикът и разумът.“

Колкото и да се различава моралът на едни от морала на други, според философията на Просвещението през XVIII век има нещо общо между тях и то е човешката природа (стремежът към щастие, добър живот, страстите, красивото, собствените интереси, целите си, общо разбирателство, идеята за справедливото и несправедливото).

Волтер пише „има само един морал, както има само една геометрия“. Той определя отношение между морал и етика като практика и теория на доброто, основани върху „размисляващия разум“. Той смята, че просветленият от разума морал е най-доброто съществуващо у човека.

Морал – от латински – moralis – от mos – воля, желание, правило, закон, обичай, качество, нрав, характер. За римските стоици Сенека, Цицерон, Марк Аврелий моралът е част от философията. Те развиват една особена култура на „грижата за себе си“. Главен принцип на този морал е да останеш верен на себе си. Фридрих Ницше от своя страна смята, че истинският аристократичен морал се противопоставя на „морала на слабите“. Ценностите на елита – чест, гордост, величие са отвъд всякакво налогожено разбиране за добро и зло. Доброто се определя в порива на силния дух и е достояние на индивидуалния характер. Тези две гледни точки са обърнати към индивидуалното, но са противоположни. Едната е ригористична – самоограничаване, отказ от всичко, което противоречи на разума. Другата е хедонистична – изживяване на постоянно удоволствие от всичко и по всяко време.

Нравственост“ и „етичност“ – означават качество на личността, способността и да мисли и действа в доброто.

Морал – в 3 различни сфери:

  1. Нравите или обичаите на практическото действие;

  2. Комплекса от договорености и норми, отнасящи се до нравите;

  3. Философската рефлексия, т.е. „размисъла на разума“

Етика – размисъл или наука, изследваща основанието на морала в доброто.

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами