Културата като развитие на моралните отношения, религиозен и нерелигиозен морал.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
„O tempora, o mores!” –
„О времена, о нрави“ – Цицерон (106-443 г. пр. н. е.) римски оратор и философ.
Анархия – безредие.
Непукизъм – отпадане на задръжките.
Макрорамка – тя задава ценностите на обществото. Може да бъде господстващата религия или идеология, или дори традиционен морал, завещан от предците.
Порядъчност:
-
„Външна порядъчност на обществото“ – нормира се въз основа на общо съгласие на неговите членове.
-
„Вътрешна порядъчност на хората“ – ценностите, идеологията, вярванията на всеки човек.
Често тези два типа порядъчност влизат в конфликт. Така е при авторитарния модел на отношенията (фашизъм, тоталитаризъм). Също така когато общите ценности не са убедителни, защото не отговарят на потребностите на хората или са „вън от мода“ (когато политеизмът е изместен от монотеизма).
Древните традиции:
-
Почита се авторитетът на миналото;
-
Умрелите предци често се провъзгласяват за божества. Те говорят чрез шамана или старейшината на племето.
-
Всичко ново и непознато е опасно, страшно и внася хаос;
-
Емил Дюркем (френски социолог) в книгата си „Елементарните форми на религиозния живот“ говори за „колективните представи“, управлявани от религията, която сплотява обществото чрез общи вярвания и култове. Според него кризата в обществото идва от изместването на религиозното от икономическото. Ражда се един нов Бог – Богът на парите. Той разединява, защото всеки забогатява на гърба на другите, а не сплотява с общи ценности, приемственост и морал.
Монотеистичните религии:
-
Юдаизъм, Християнство, Ислям;
-
Юдаизмът е религия на един народ. Християнството и Ислямът са наднационални религии.
-
В тези религии има два типа заповеди – забранителни (10те божи заповеди – Хритиянство) и предписващи („Почитай баща си и майка си…“ Християнство). В корана (Ислям) се описва какво е да си добър човек, но в същото време се казва, че не трябва да си добър като Аллах или да познаваш Доброто, защото това би означавало да се приравняваш с Бога, сиреч да богохулстваш. В Новият завет (Християнсто) въпросът за подобието на Бога е решен по друг начин. Там се говори да обичаш ближния и Бога, говори се, че човек е „образ на Бога“, че Исус е както Бог, така и човек. Тук имаме една цел – да сме подобни на Бога, да обичаме като него, а не само да спазваме забранителните заповеди.
-
Будизмът – има подобни на другите религии заповеди („Не кради“, „Не убивай“, „Не лъжи“ и др.).
-
Разликата в заповедта „Не убивай“ за различните религии и голяма. За будистите „Не убивай“ е абсолютен закон. За исляма убийството е допустимо в определени случай, а християнството цени основно човешкия живот.
-
Санкциите в религията са най-вече в отвъджитейското, т.е. в това какво ще стане с душата на човека.
Макс Вебер (немски социолог) говори за рационалността, трудолюбието, пестовността, честността, инициативността, които се възпитават от от религиозно-моралната система.
Когато моралното основание се търси вън от религията:
-
Позитивизмът – Огюст Конт (основоположник) – предлага солидарността да се базира на „религията на човечеството“. Търсят се „добрите основания“, които карат индивидите да действат. Шамфор (представител на Френското просвещение) критикува тази идея, тъй като доброто може да бъде полезно, но полезното не винаги е добро. Тук откриваме идеята за релативизма (относителността).
-
Според Хелвеций причината за забавянето на моралния прогрес се дължи на фанатиците и полуполитиците, които потискат личната свобода на убежденията или ги обезценяват.
-
Просвещението смята, че атеистът също може да бъде морален. Той заменя външните награди на религията с вътрешната си убеденост в красотата на доброто, а заплашващите го наказания със собствената си съвест. Убеждението е „съвестта на ума“, но тази съвест се възпитава. Тук говорим за морално възпитание. Говорим за културата включваща поведението, вярванията, нравите и ценностите, предадени чрез възпитанието.
Валентин Бояджиев 