Морал и право.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Правото – система от предписания, които регулират отношенията между хората. Охранител и гарант на правото е държавата, която го налага със сила. Правото е „принудително изискване за реализация на едно минимално добро, на един минимален порядък, който да не допуска определени прояви на злото“ (Вл. Соловьов). Правото има общо с морала, който се основава на ползата и интереса (утилитарния морал). Човек е свободен да мисли какво ли не, но не е свободен да прави каквото и да е. Правото се отнася към дейността на човека. Правното съзнание е част от моралното съзнание на личността и тази част се отнася до дейността на личността в обществото.

Моралътсистема от принципи на мисленетео и поведението. Налагат се на индивида и колектива с оглед на доброто. „Морално отношение е съответствието или несъответствието между доброволните постъпки на хората и едно правило, по което преценяваме дали те са морално добри или лоши“ (Лайбниц).

Прилики и разлики между морала и правото:

  • И двете се налагат със сила;

  • Имат степен на задължителност и общовалидност;

  • И двете запазват обществото в стабилно състояние;

  • Правото вменява задължения, моралът дълг;

  • Моралът има по-дълбоко взаимоотношение с политиката, отколкото с правото.

Власт – способността да се налага собствената воля независимо от съпротивата на другата страна.

Николо Макиавели смята, че политиката трябва да бъде отделена от морала, религията и правото, защото за владетеля хитростта и лицемерието могат да бъдат по-полезни от искреността и добродушието. И все пак, Трябва да знаем, че политиката е преди всичко отговорност, а не привилегия!

Владимир Соловьов (руски религиозен философ) казва, че връзката между морала и правото е връзка между идеалното нравствено съзнание и реалния живот. Ако изчезне връзката между морала и правото, то правото губи своето „безусловно основание“ (доброто).

Кант казва: „Легалност (законосъобразност) на постъпката се нарича онова нейно съответствие или несъответствие спрямо закона, когато не се интересуваме от мотива на постъпката. Моралност (нравственост) на постъпката имаме тогава, когато една основана на някакъв морален закон идея за дълга е едновременно и мотив на постъпката.“

Хегел казва: „правото е осъществената свобода“, т.е. онова, което хората вече са спечелили като свобода, а то е много по-малко от мечтаната свобода.

Жан Жак Русо пише: „правото на силата“ и „силата на правото“ не са едно и също.

Субектите в правото са юридически лица, а като морални субекти, те са личности. Идеалът на гражданското общество е обществото на личностите. Спазването на правовия ред е необходимо, но не достатъчно условие за моралното изграждане на личността. Личността се реализира в свободното, а не принудителното съобразяване с правилата.

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами