От морал към етика
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Понятие – чрез него ние установяваме моралния смисъл на онова, което разбираме, когато чувстваме. То ни дава „смисълът на нещата“.
Норма – от латински – означава ъгломер. Когато измерваме нещо, ние го мерим и сравняваме с някакъв образец или шаблон. Такъв образец в морала играят моралните принципи, подчинени на водеща идея. Нормата е социално понятие (създадено от човека).
Гледни точки на философията относно нормата:
-
Преценява човека и културата според това, доколко съответства на определена норма за добро, и пренебрегва като зло онова, което не се вмества в нормата.
-
Отхвърля идеята за нормата, отхвърля идеята да оценява според някаква водеща идея, защото животът е прекалено богат и разнообразен, за да бъде „пристяган“ в правила.
Задачи на човешкия морал във философията на живота:
-
Да види човека такъв, какъвто е;
-
Да изследва живота такъв, какъвто е, да изследва „начина на живот“ (modus vivendi), без да се произнася категорично кое в живота е „най-ценно“. Тук значение има естетическата страна на живота (aesthesis – възприятие, усет, впечатление).
-
Създава се едно по-широко разбиране на морала – етиката.
От морала към етиката:
От Аристотел до Джон Мур етиката се разбира като разглеждане на основанието на морала в Доброто. На почит е Разума и рационалното – всеки сам трябва да премери живота си и да търси какво е доброто. Търсенето на доброто е една активна позиция, която усъвършенства морала на човека. То често полага смисъла на живота и най-вече неговата цел. Но етиката на Доброто не се задоволява само с Разума. Тя търси доброто и в изживяването на удоволствието. Целта е да се открие Красотата на Доброто. Kalon kai agathon – красив и добродетелен. Онази смес между красивото и доброто – добрата постъпка е и красива постъпка. Етическата теория на доброто определя и „изкуството да се живее“ (ars vivendi) като по-достойна форма на съществуване от „начина на живеене“ (modus vivendi). Човек не просто преминава през живота, а прави от него нещо красиво. Движението от нормативния морал към етиката наподобява изкуството – претворяване на реалността по законите на красотата – и може да бъде разбрано като естетизация на морала.
Хедонистични теории на морала:
-
Лоренцо Вала (хумнист от Италианското възраждане) смята, че наслаждението е най-силния мотив, който движи човека. Приятните неща определят добродетелите (приятелството е нещо приятно, затова се приема за благо – добродетел).
-
Малбранш (френски философ на класицизма) смята, че възпитанието става не чрез забрани, наказания и отнемания, а чрез показване на красотата на доброто и щастието в това да си добродетелен. Отнемането на любовта към духа, стремежа към щастието и съвършенството, оставя човека безчувствен към красотата на Реда.
-
Дейвид Хюм – привърженик на леката и достъпна философия.
Валентин Бояджиев 