Биполярно афективно разстройство.
БАР
От Валентин Бояджиев – психолог
Дефиниране по МКБ-10
По МКБ-10 биполярното афективно разстройство се определя като:
„Разстройство, характеризиращо се с два или повече епизода, при които настроението и равнището на активност на пациента са съществено нарушени. Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението и увеличена енергия и активност (хипомания или мания), а в други – в понижаване на настроението и намалена енергия и активност (депресия). Повтарящи се епизоди само на хипомания или мания се класифицират като биполярни.“
Включва: манийно-депресивна(-о):
- Заболяване
- Психоза
- Реакция
Не включва: биполярно разстройство, единичен маниен епизод, циклотимия
Етиологични фактори и причини:
- Генетични фактори – установено е, че рискът за възникване на афективни разстройства сред роднини по пряка линия на болни се колебае между 15 и 45%, а при еднояйчните близнаци достига до 96%;
- Биохимични теории – сочат като причина за възникването на афективни разстройства дисбалансът на опеделени невротрансмитери в ЦНС, представляващи биохимични съединения като: норадреналин, серотонин, допамин, ацетилхолин и някои други;
- Хормонални нарушения – като основни се сочат патологични промени във връзките между хипоталамус, хипофиза, надбъбречна и тиреоидна жлеза;
- Хронобиологични промени – изследва се значението на влиянието върху психиката на определени циклични промени, разположени във различни времеви интервали на годината и денонощието;
- Конституционни особености – основоположник на тази теория е Ернст Кречмер (Е.Кretschmer), който обръща внимание върху корелацията между телесната структура и склонността на индивида да боледува от определено психично заболяване;
- Фактори на средата.
Специфика на БАР:
Афективните разстройства са психични заболявания, при които първично е разстройството в настроението и емоциите. Обикновено афективните разстройства протичат циклично, като епизодите на депресия или мания се редуват със светли периоди, при които няма изразена симптоматика. При биполярното разстройство се наблюдава редуване на депресивни и манийни епизоди, между които може да има, но може и да липсват светли периоди.
Диференциалната диагноза на биполярното разстройство се прави с други психични разстройства в зависимост от фазата, в която се намира пациента. В манийна фаза се прави диференциална диагноза най-вече с маниен епизод и психотичен епизод. При депресивна фаза, заболяването трябва да се разграничи от депресивен епизод, посттравматична депресия и други заболявания, включващи в клиничната си картина депресивна симптоматика. Не бива да се забравя, че съществуват и смесени психози от типа на шизо-афективните разстройства.
Биполярното афективно разстройство (БАР) се свързва първично с патология на настроението и емоциите. Разстройства на мисленето съществуват и при БАР, но те са резултат от нарушение в афективната сфера и се явяват вторични симптоми. Според DSM-IV при БАР могат да се наблюдават налудности и халюцинации, които не са изводими от афекта, включително и такива, които са типични за шизофренията, като приемане и предаване на мисли, контрол върху мислите и чувствата и т.н. Това поражда някои диференциално-диагностични проблеми. Друг проблем при диагностиката се появява при разграничаването на мания от хипомания, което е важно за разграничаване на БАР I от БАР II по DSM-IV. За решаване на този проблем се използват допълнителни въпросници и скали. Друг проблем се явява разпознаването на така наречените смесени епизоди. Емил Крепелин е смятал, че повечето емоционални състояния са смесени варианти, а чистата мания и чистата депресия се наблюдават много по-рядко. Той описва шест различни смесени типа състояния като функция от различни комбинации между настроение, мислене и психомоторика (маниен ступор, депресивна мания, възбудена депресия, депресия с ускорено мислене, мания със забавено мислене, мания с хипобулия). След години изследване тези шест типа са сведени само до два – смесена (дисфорична) мания и смесена депресия. Съществуват и други използвани понятия като ажитирана депресия, тревожна депресия, възбудена (гневна) депресия и смесена хипомания. В МКБ-10 и DSM-IV смесените състояния са описани твърде общо и се откриват различни противоречия в емпиричните изследвания. Стига се до заключението, че моделът на смесените състояния предложен от Крепелин изглежда по-близо до психопатологичната реалност от дефинициите на DSM-IV. Графично можем да си представим спектъра като права линия, на единия край на която е чистата депресия, а на другия край – чистата мания. Цялото пространство между тях е заето и запълнено със смесени състояния. Чистата депресия и чистата мания са по-редки състояния и не представляват клиничната реалност, чието правило се оказват смесените състояния. Тук откриваме едни съвсем прагматични причини за този диагностичен подход, тъй като например антидепресантите могат да влошат смесените състояния и дори могат да ги предизвикат. Тъй като смесените състояния са свързани с по-висок суициден риск, антидепресантите могат допълнително да го повишат – така наречената антидепресант-индуцирана суицидност.
Маниен епизод – характерен със своята сексуална разкрепостеност и безразборни сексуални контакти, повишена активност, повишена енергичност, трудно задържане на концентрацията на вниманието върху един обект или дейност, предприемане на рискови операции и дейности, намалена нужда от сън (възможно е 1 час на денонощие да е достатъчен, за да се чувства човек отпочинал и бодър). Външният вид е предизвикателен и екстравагантен, поведението екзалтирано, но се усеща нотка неадекватност на ситуацията. Характерна е триадата – хипертимия (болестно повишена емоционална реактивност – силна радост, веселост или гняв), хипербулия (повишена активност за извършване на разнообразни действия), тахипсихия (ускорено протичане на мисловните процеси).
Депресивен епизод – характерен със своята липса на енергия, понижена двигателна активност, намален апетит, безсъние, мъчително (много често) необосновано чувство на вина, усещане за липса на интерес у близките (липса на любов, внимание, привързаност). Симптоматиката е най-засилена и явно изразена сутрин при изгрев слънце. При депресивен епизод една от опасностите е от суицид. Характерна за депресивния епизод е триадата – дистимия (хронична потиснатост на настроението), хипобулия (понижена активност), брадипсихия (забавено мислене, припомнянето става трудно, а отговорите са забавени).
Валентин Бояджиев 