Достойнство и чест
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Достойнството и честта са свързани с уважението, с оценката, която даваме на самите себе си, със съзнанието за собствената стойност, със самоуважението. В достойнството и честта се отразява истината за човека и човешките отношения.
Историческо развитие на идеята:
-
В древността – честта изразява силата, с която човек отстоява най-добрите качества, които може да покаже.
-
В древна Гърция – чест и достойнство има свободния човек, докато безправният роб е вещ, която има само цена. Но Според Аристотел да си роден свободен не е единственото условие, за да бъдеш достоен. Над честта да се родиш свободен се надстроява личното достойнство или добродетелта на човека.
-
През Средновековието – за християнството достойнството се равнява на съответния чин, който човек притежава (човек е по-достоен от животните, светецът е по-достоен от обикновения човек, следват ангелите, а на върха е Бог). Рицарството – рицарският идеал приема, че над благородството се надстрояват морални качества като дълг, справедливост, честност, великодушие, любов.
-
Според Кант – достойнството се състои в автономията и независимостта на човека, в осъзнатата свобода да твори себе си.
-
Достойнството е запазването на Аза в устойчива система от ценности, а честта е постоянната проверка и доказване на личността в дейността. Според Монтен, достойнството се проявява във всичко, когато човек държи във всичко да бъде самия себе си.
Валентин Бояджиев 