Семейството като фактор за личностно развитие. Семейната система.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Конфликтите в семейството водят до:

  1. Нарушаване на комуникацията между родители и деца;

  2. Проблеми с властта (борба за власт между родители и деца);

  3. Реакция на еманципация (желанието на юношата да се освободи от контрола и ръководството на родителите и да постъпва по своему);

  4. Криза на авторитетите (родителите губят своя авторитет за сметка на други хора).

Семейството влияе върху личностното развитие чрез:

  1. Одобрението и неодобрението от страна на родителите;

  2. Честотата и интензивността на контактите в семейството;

  3. Родителските модели – децата копират моделите на поведение на родителите.

  4. Стилът на общуване и контрол в семейството:

  • Авторитарен – всички решения се взимат от родителя, което често води до отчужденост, чувство за малоценност и усещане за незначителност;

  • Демократичен – решенията се вземат съвместно, което предполага сътрудничество, взаимопомощ, самостоятелност и взаимно зачитане;

  • Либерален – решенията не се обсъждат и всеки прави това, което си иска, което води до неангажираност и висока степен на егоизъм, липса на подкрепа и разбиране;

  • Хаотичен – непоследователен стил на контрол.

Авторитарният стил води много често до:

Научена безпомощност – състояние, при което човек по принуда се научава да приема безпрекословно всички изисквания, става несамостоятелен и не може да взема решения.

Семейна система – съвкупност от взаимоотношения и взаимодействия между членовете на семейството.

Подпомагане и заздравяване на отношенията в брака става чрез:

  1. Ясни граници на семейната система – дом, бюджет и прочие;

  2. Полупропускливост на влияния и съвместно вземане на решения – решават се проблемите на всеки член на семейството заедно;

  3. Ясни субсистеми – субсистема на децата, субсистема на родителите – всяка подсистема има различни права и задължения.

Стадии на семейния живот:

  1. Предбрачен период – 2 подетапа:

  • Етап „Виж и запомни” – от раждането до 14-15 година – децата усвояват поведенческите модели на родителите си и несъзнателно ги пренасят в своя живот.

  • Етап „Хайде да опитаме” – от 16 до 25 години – стадии на ухажване и личностно експериментиране. Трупа се опит в интимните отношения. Целта е да се изградят модели на по-зряло общуване, приемане на отговорност и изграждане на представи за собственото семейство.

  1. Брачен период – 5 подетапа:

  • Етап „меден месец” – от сватбата до бременността – тук се проявяват моделите научени по-рано от родителите и си изработват нови модели между съпрузите.

  • Етап „малкото дете” – от раждането до 5-6 година – съпрузите се превръщат и в родители, поемат се нови отговорности и ангажименти.

  • Етап „кариерата и семейството” – от тръгването на децата на училище до навлизането на децата в пубертета – нарастват ангажиментите (не само отглеждане на децата, но и възпитание и нравствено развитие), но и често майката възстановява кариерата си.

  • Етап „поотрасналите деца” – периодът, в който децата се чувстват пораснали и искат ново отношение. Нарастват проблемите между родителите и децата. Също така родителите често влизат в кризата на 40-те, свързана с личностното и професионално реализиране.

  • Етап „празното гнездо” – след напускането на дома от децата. Отношенията стават по-дистанцирани. Родителите често са в залеза на професионалната си кариера, финансово стабилни, но често се чувстват сами и изоставени. Тук се появява и кризата на пенсионирането. Важно е да се възстановят старите контакти и да се търсят нови дейности и занимания.

  1. Следбрачен период – след като един от съпрузите е починал – другият се чувства още по-самотен. Тук голяма роля имат децата, които подпомагат живия родител, да намери нови опори и интереси за да продължи да живее пълноценно.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!