"Der Mensch hat Sinn": 105. Geburtstag von Wiens Ehrenbürger Viktor E. FranklВиктор Франкъл (1905 – 1997г) – Галерия с цитати.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант

Посвещавам тази секция от сайта на един забележителен учен, психиатър, невролог, човек, един хуманист, екзистенциалист и все пак и нещо повече! Създател на едно великолепно учение и направление за човека – логотерапията. Човек търсещ смисъла на живота и  помагащ на изгубилите или търсещите своя смисъл. Един човек питащ се, след създаването на „дълбинната психология“, къде остана психологията на висините?

Тук ще откриете цитати от негови произведения, негови мисли и разсъждения по множество теми. Ще публикувам регулярно, така че следете за нови цитати от тази велика личност! Поздрави, ВБ!

 

Цитати от Виктор Франкъл:

„Онтологически погледнато, не е трудно да се разбере, че осъзнатостта и отговорността се сливат в единство – в целостта на човешкото битие.“

„Осъзнатостта предполага най-малкото едновременност на субекта и обекта, т.е . инобитие в пространственото измерение; отговорността, напротив, има за предпоставка последователността на различни състояния, откъснатостта на едно бъдещо битие от настоящето, значи инобитие във времевото измерение.“

„Къде остава обаче психологията на висините, в чието зрително поле попада не само волята за наслаждение, но и тази за смисъл?“

„Психотерапията се е родила тогава, когато хората са се научили да виждат зад телесните симптоми душевните им причини, т.е. да откриват тяхната психогенеза.“

„Около 20% от неврозите са обусловени и предизвикани от усещането за липса на смисъл, което аз наричам екзистенциален вакуум.“

„Днес пациентите се обръщат към психиатрите, защото се съмняват в смисъла на живота си или че изобщо ще открият такъв смисъл. В тази връзка в логотерапията говорим за екзистенциална фрустрация.“

„Ако имаме ноогенна невроза, като нейна специфична терапия на помощ идва логотерапията. Когато обаче въпреки специфичните и белези този или онзи лекар си затварят очите за нея, възниква подозрението, че причината за това е страхът от собствения екзистенциален вакуум.“

„Какво не бих дал да съм измъчван от страх от кастрация, а не от тревожния въпрос, от мъчителното съмнение, дали някога, в часа на моята смърт, животът ми няма да ми се стори лишен от смисъл.“

„Преди хилядолетия човечеството извоюва вярата в единния Бог, монотеизма; къде обаче е съзнанието за единното човечество, съзнание, което бих нарекъл монатропизъм.“

„Следователно не съществува психопатология и психотерапия на светогледа, а най-много психопатология, респ. психотерапия на онзи, който гледа света, на конкретния човек, прод на чийто ум е въпросният светоглед.“

„Съответните категории „здрав-болен“ са приложими единствено по отношение на човека, но никога по отношение на творението му.“

„Психичното здраве или заболяване на носителя на един светоглед не може нито да докаже, нито да опровергае духовната правилност или погрешност на този светоглед. Защото две по две е четирим дори когато го твърди шизофренно болен.“

„Нихилизмът не се разкрива чрез брътвежи за нищото, а се маскира зад израза „нищо друго освен“.“

„На книжния нихилизъм, намиращ израз в редукционизма, съответства житейския нихилизъм – като такъв може да бъде тълкуван екзистенциалният вакуум.“

„С тенденцията си да реифицира човека, да го овеществява и деперсонифицира, редукционизмът налива вода в мелницата на екзистенциалния вакуум.“

„Като метод логотерапията има правото, отказвайки се от психологистичното приплъзване в неадекватна критика, да се впусне в пълноценен дебат с духовната угнетеност на душевно страдащия човек.“

„ Логотерапията не може и не бива да замества психотерапията, а трябва да я допълва.“

„Накрая също и предметите на психотерапията, рест. логотерапията, а именно психичното и духовното в човека, могат да бъдат разграничени единствено в евристичен смисъл, докато в реалното единство на цялостното човешко съществуване те са неотделимо преплетени.“

„Живеем в епоха на специалисти, а онова, което те ни предлагат, са само фрагментарни перспективи и аспекти на действителността.“

„От дърветата на научноизследователските резултати изследователят вече не вижда гората на действителността.“

„Способният на избор човек е в състояние да се противопостави на привидните детерминанти на своето поведение.“

„Срещу здравия детерминизъм не би могло да се възрази; ние се обявяваме само срещу онова, което аз наричам „пандетерминизъм“.“

„Разбира се, човекът е детерминиран, ще рече подвластен на условията, било то биологични, психични или социални, и в този смисъл той не е свободен от детерминизми – изобщо той не е свободен от нещо, а за нещо, ще рече – свободен да заеме позиция независимо от всички онези условия, и тъкмо тази същностно човешка възможност пандетерминизма напълно пренебрегва и забравя.“

„По традиция изкуството се дефинира като единство в многообразието. Аз бих дефинирал човека като единство въпреки многообразието.“

„Да си човек вече означава да си излязал отвъд самия себе си. Бих казал, че същността на човешкото съществуване не е в неговото самотрансцендиране. Да си човек значи вече да си обърнат и насочен към нещо или някого, отдаден на някакво дело, на човек, когото обичаш, или на Бог, комуто служиш.“

„Всяка патология има нужда от диагноза, dia-gnosis, про-зрение, съзиране на логоса, скрит зад патоса, от сизиране смисъла на страданието.“

Реклами