Личност и способности.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант
По традиция способностите се свързват с равнището на интелигентността и по-малко с личността. Такава позиция е и правилна и неправилна, защото способностите възникват в допирните точки на явленията „интелигентност“ и „личност“. От друга страна способностите са завършен израз и проява на индивидуалните различия между хората. В мисленето на здравия разум, способностите имат идентификация със знанията, навиците, уменията, дори и със спонтанните изяви на човека. Първият въпрос, на който трябва да отговорим е „Какво не са способностите?“.
- Способностите не са знания, те предполагат наличен опит от знания и търсене на нови знания. Знанията са образи и понятия на реалността, понякога символи и свързването им със способностите често води до грешката – успешно изпълнената дейност да се дефинира като способност. Знанията имат място в тази активност, която често се определя като способност.
- Способностите не са навици. Навиците са автоматизирани и съвършени операции за изпълнение на дейност със слаб или никакъв контрол на съзнанието. Съществуват 3 групи навици:
- Двигателни
- Вербални/говорни
- Умствени/интелектуални
Навиците облекчават човешката дейност, правят я доста ефективна. Навикът е втора природа на човека. „Привичка“ – са тази страна на дейността, която произтича от потребностите. Отиването да си измием ръцете е привичка, миенето е навик.
Има понятие „умение“ – съзнавани структури доста близо до способностите, но не са способности. По правило уменията са приложна организация на знанията и навиците в определена сфера на дейността.
Четенето е комплексен навик.
Уменията са комплексни образувания.
Способност – синтетично свойство на личността, което отговаря на изискванията на дадена дейност и води до високи и оригинални постижения. Няма способности въобще за всичко. Една способност е способност за нещо/някаква дейност. Тя отговаря на изискванията на дадена дейност. Способността е предметно дефинирана. Способностите се отнасят за индивидуални високи и оригинални постижения. Резултатите от способностите когато са налице са винаги високи постижения, но човек може да е способен и не винаги постиженията да са налице. Когато способностите са свързани плътно с творческо търсене, те трябва да се оценяват, а и самото творчество като процес е като продукт. Може да тече способно организиран процес, но да липсва появата на оригинален продукт. Това ни задължава да погледнем по критичен начин на структурата на способностите. При всяка способност е на лице един опорен, водещ, задължителен елемент, елемент без, който не може да се появи способност. Това е обикновенно или високо и уникално развитие на някой когнитивен процес (при математиците – дълбоко инфлуентно, плавно, леко течащо мислене, при поетите – оригинално асоцииране на идеи и образи). Другия момент е личностен, потребностен, мотивационен момент. Той функционира като причина човек да реализира възможностите си. Функционира като чувствителност към разгръщане на способността/предмета на дейността.
Един от проблемите – типологията на способностите.
- Общи/общи умствени способности – като се има предвид развитието на мисловните операции (анализ, синтез, умозаключения и т.н). равнището на интелекта не корелира с равнището на способностите.
- Специални – отнасят се до конкретен вид дейност (художествени, изобразителни, литературни, математически, пространствени, музикални).
По-големия въпрос е за развитието на способностите. Класическия спор – „наследственост или среда“ (в това число и обучението) не може да бъде примирен поради факта, че и едните и другите фактори влияят върху развитието на способностите. Би могло да се каже, че наследствеността има по-голямо място като фактор за изявата на опорните моменти на способностите, докато средата разбирана в широкия смисъл на думата в потребностите и мотивационните страни на способностите. Дадени особености, които човек е получил генетично при определени условия могат да се формират у дадени лица по пътя на културни въздействия. Развитието не зависи от средата – ако не вършим нищо, няма значение каква е средата. Способността има вътрешна логика на развитие.
* “материята е активна“ и на базата на това следва теорията, че неживата материя е активна.
Валентин Бояджиев 