Обособяване на дяловете на съвременната психология в края на 19ти и началото на 20ти век.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

Следващият период в историята на психологията след формирането и като самостоятелна наука се характеризира с нейното бързо развитие и обособяването на различните и дялове. 

Дяловете на съвременната психология представляват относително самостоятелно развиващи се научни направления и най-общо се разделят на фундаментални и приложни. Фундаменталните дялове са тези дялове на психологията, чиито резултати от изследванията имат основно значение за разбирането и обяснението на психиката и поведението на хората и животните. Към тях се отнасят:

  1. Зоология – наука изучаваща психиката на животните;
  2. Сравнителна психология – изучаваща връзката между развитието на психиката във филогенезата (произхода и еволюцията на организмте) и отногенезата (на човека). Към този дял се отнася и –
  3. Когнитивната психология, която изучава с познавателните процеси. Тя изучава процесите с помощта, на които човек получава информация за света и изгражда знанията си за него (усещане, възприятие, мислене, въображение и други).
  4. Психология на личността – изучава качествата на човека, които определят постъпки и поведение (емоции, воля, характер, темперамент, мотиви, потребности и други, които са продукт на неговото взаимодействие с другите хора).
  5. Социална психология – занимава се с изучаването на човешкото отношение в процеса на общуване и взаимодействие на хората един с друг като членове на различни групи, приятелски семейства, приятелски кръг, колеги и т.н.
  6. Генетическа психология – изучава наследствените механизми на психиката и поведението, тоест тяхната зависимост от генотипа.
  7. Диференциална психология – изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората, както и причината за тяхното възникване и развитие (различията в способностите, мисленето, паметта при различните хора).
  8. Психология на развитието (възрастова психология) – изследва промените в психиката и поведението на човека през различните възрастови периоди на неговия живот. В тази сфера се обособяват детската психология и психология на зрялата възраст. Обикновено повечето от изследователите са заинтригувани от детското развитие.

Приложните дялове – тези дялове на психологията, чиито резултати от изследванията се използват в редица сфери от професионалната дейност на хората за съхраняване на психичното им здраве и справяне с проблемите в ежедневието. Специфични области от живота на хората, към които са насочени изследванията на психолозите определят следните приложни дялове:

  1. Психопатология (патопсихология) – изучава отклоненията в развитието на психиката при различни заболявания.
  2. Клинична психология – неин основен предмет е разпознаването на психични заболявания и форми на психично анормално развитие, както и разработването на методи за лечение.
  3. Педагогическа психология – изучава възможностите за обучение и възпитание на хората от различни възрасти.
  4. Юридическа психология – изучава процесите на усвояване от хората на правните норми и правилата на поведение, също така и тяхната проява в поведението.
  5. Спортна психология – изучава професионалната дейност на спортистите и изграждането на способността за постигането на високи и най-високи цели.
  6. Психология на труда – изследват се психичните компоненти на трудовата дейност и необходимите за нейното успешно извършване психически качества на човека.
  7. Инженерна психология – изучава психичните характеристики (закономерности) на взаимодействието човек-машина (бързина на реакциите, бързина на откриване на светлинни сигнали).
  8. Военна психология – изучава психичните процеси и качества на хората в условия на отбранителна готовност.
  9. Психодиагностика -изучава методите, които позволяват най-презицно да се изследват психическите характеристики на хората.
  10. Психотерапия – метод за работа с клиенти, който има за цел да им помогне да променят или отслабят действието на факторите, които им пречат да се чувстват пълноценно в различни житейски ситуации, използвайки различни подходи като разяснение, внушение, убеждение, хипноза и т.н.
  11. Консултативна психология – насочена към работа с различни възрастови групи и има за цел да помогне те да се чувстват до-добре в средата, в която живеят и извършват определена дейност.

Критично мислене – психологията е наука, чиято същност е не просто събиране на факти, а задаване на въпроси и търсене на отговори. Изследователите в областта на фундаменталните и приложните изследвания се обединяват в своя подход към търсене на отговорите за същността на психиката, а именно подход, който се характеризира с изследователски скептицизъм и критично мислене. Изследователският скептицизъм на психолозите се проявява в склонността им да изследват и вече утвърдени в определен период от време психологически факти и готовност да се коригира дори собствените схващания. Критичното мислене в изследователския подход от психолозите се проявява в следното:

  1. Тенденция да се изследват и проверяват основни положение;
  2. Стремеж да се проникне в скритите ценности;
  3. Оценяване на очевидното поведение и действие;
  4. Да се направят обобщения и изводи (заключения).

Критично мислещият психолог изследовател постоянно задава въпроси докато чете, разхожда се, общува с другите и търси отговор на тези въпроси.

Психологически школи и видни представители:

Структурализъм – Вилхелм Вунд, Херман Ебинхаус, Едуард Титченър
Функционализъм – Уилям Джеймс, Стенли Хол, Джеймс Кеттел
Бихевиоризъм – Джон Уотсън, Едуард Толмен, Фредерик Скинър, Алберт Бандура
Гещалтпсихология – Майс Вертхаймер, Волфганг Кьолер, Курт Кофка, Курт Левин
Психоанализа – Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Алфред Адлер, Ана Фройд, Ерик Ериксон
Хуманистична психология – Ейбрахан Маслоу, Карл Роджърс
Когнитивна психология – Джордж Милър

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements