Психичният образ в кариерното консултиране. Психоаналитична перспектива.
От Валентин Бояджиев – психолог
Кариерното консултиране е актуална тема в нашата страна, набираща инерция и намираща все по-широко поле за приложение. Разбира се, кариерното консултиране може да бъде насочено към лица от всякаква възраст, социален статус и положение, от ученици, през студенти, работещи, а защо не и дори към по-възрастните хора близки до пенсионна възраст, но все още трудоспособни и физически здрави. Както сами можете да се досетите, в кариерното консултиране се използват всякакви техники и подходи, разбирания от всяка сфера на психологическата наука, но дори и от по-широката сфера на науката като цяло. Но за целта на нашият анализ, ще поемем по необичайна, странна за повечето хора, а може би и дори неразбираема и объркваща посока. Нашият анализ ще тече в лоното на психоанализата и то класическият психоанализ, където ще хвърлим светлина върху идеята за психичният образ, либидото, мисленето, принципа на удоволствието, принципа на реалността, вискозността на либидото, несъзнаваното и несъзнаваната мотивация и как всички те, а и още много други си взаимодействат, синергитизират или създават една разрушителна колизия помежду си.
За целите на нашият анализ, ще използваме една от многото възможности породила у мен интерес за разсъждения и изследване. Ще разгледаме случаите на кариерно консултиране тогава, когато срещу нас стои човек загубил работата си не по свое желание, а поради съкращение, уволнение или някакви други здравословни причини. Още тук, вие, в цялото си право ще запитате, защо използваме и се занимаваме с един частен случай в кариерното консултиране, а не с по-общия такъв за самото кариерно консултиране. Ще бързам да дам отговор на този въпрос, за да можем спокойно както вие, така и аз да продължим пътя на нашият анализ без излишно напрежение и скептично очакване още от самото начало. Избираме този частен случай поради факта, че когато човек изгуби попрището на своята дейност не по свое собствено желание, то той по презумпция ще бъде по въвлечен в своята несполука и ще му бъде по-трудно да започне друга, нова дейност. Ако човек е напуснал или прекратил дейността си по желание, то се предполага, че или преценил позитивите и негативите на досегашната си дейност и е установил, че тя е неефективна и неефикасна или в съзнанието му се е „появила“ нова по-добра и по доходоносна в широкия смисъл на думата идея и тогава този човек би следвало да се справи по-ефективно, по-бързо и без никакви затруднения с своето доброволно прекратяване на старата дейност. И така, след като изяснихме причината за нашият избор, то можем спокойно да продължим с анализа. Нека кажем някои неща за избора на професия, както за старата (загубената), така и за новата (бъдещата, тази, която с помощта на кариерното консултиране лицето ще избере). На първо място трябва да споменем, че попрището, на което се е развивало личността до момента на загубата далеч не е случайно. Освен съзнателният и рационален избор на личността, съществува и несъзнавана мотивация за избора на именно тази дейност измежду многото други алтернативни дейности. Именно тази дейност е задоволявала максимално потребностите на личността, като разбирайте тези потребности не само като тези от пирамидата на Маслоу, но и тези присъщи на несъзнаваното и специфични за него. Разбира се, тук е и мястото да споменем факта, че родителските модели също допринасят и то в голяма степен за избора на бъдещата дейност на личността, въпреки, че можете да се заблудите, ако в едно семейство, в което всички лица от мъжки пол са моряци поколения назад, а единствено най-младият мъж поема по друга посока и се откъсва от света на мореплаването. Това също далеч не е случайно и е резултат от разбира се много разнообразни фактори и дори може да се нарече свръхдетерминирано. Също както при старата, изгубена дейност, така и при новата, бъдеща такава, нещата не стоят много по-различно по това отношение. Също така ще се търси както на съзнавано, така и на несъзнавано ниво задоволяването на потребностите на личността. Но идеята е в това, че личността ще бъде доведена до ниво, на което, ако не ясно да съзнава, то поне отчасти да регистрира и използва собствената си досегашна несъзнавана мотивация и несъзнавани желания за да задоволява съответните нему потребности чрез избора на най-подходяща нему професионална дейност. Пред лицето, което е изгубило своята професионална дейност (използвайки тази дума в най-широкия и смисъл) стоят множество задачи за решаване. Поради основните принципи на работа на душевната дейност – принципа на удоволствието и принципа на реалността, човека се изправя пред лицето на огромна доза неудоволствие в следствие на загубата на дейността, която по същия този принцип е носела удоволствие. В същото време Азът на личността регистрира, съотнася и измерва реалността според принципа на реалността. По този начин човек е с ясното съзнание за случващото се (разбира се, ако не съществува патология или някакво моментно афективно състояние, поради което не може да се случи това), но съществува един проблем – реалността бива преценена и оценена съответно вярно, тоест личността е загубила дейността си и го съзнава напълно, но в психичен план и то по-конкретно на несъзнавано ниво нещата не стоят точно така. Психичният образ за съответна носеща удоволствие до този момент дейност продължава да съществува и не е изхабила, изразходила своята психична енергия. Този процес е в резултат на така наречената вискозност на либидото или либидна вискозност, т.е. това е способността на либидото да се фиксира към един обект или към един стадий и на повече или по-малко изразеното му затруднение да промени инвестициите си, щом като веднъж са осигурени, като се има предвид, че вискозността е различна при различните хора. И още тук ние можем да видим и един основен конфликт в психиката на личността. От една страна, чрез правилното регистриране на реалността чрез принципа на реалността, личността съзнава текущото си положение, но от друга психичният образ е запазил своя емоционален заряд в структурите на несъзнаваното. Тоест имаме едно постоянно преживяване на неудоволствие поради факта, че реалността в голямата си част не съответствува и не може да задоволи успешно несъзнаваното желание. След като изяснихме случващото се на ниво съзнание и на ниво несъзнавано пред нас стой въпроса, какво можем да направим от тук нататък. Как тази енергия, този психичен заряд да бъде изразходен. Тази енергия може или да изразходена за да се понижи напрежението или да бъде пренасочена. В първият случай е необходимо отичането на психичната енергия да стане по пътя на преживяването на афекта, а във вторият вземайки предвид същността на двата основни принципа на душевната дейност и на вискозността на либидото, стигаме до заключението, че можем да създадем нов психичен образ. Но това съвсем не е така лесно и просто както звучи. Необходимо е чрез мисленето като пробно действие да създадем един нов психичен образ, но не какъв да е, а такъв, който да достави такова количество удоволствие (фантазно), че досегашното инвестирано либидо в старият психичен образ да бъде пренасочено и реинвестирано в новият такъв по механизма на принципа на удоволствието. Но пред изпълнението на този толкова интимен механизъм стоят ред трудности – принципа на реалността, който автоматично и постоянно регистрира текущото състояние и съобщава, че новият изграждащ се психичен образ несъответства на реалността; старият психичен образ, който от своя страна е зареден с необходимата ни от своя страна либидна енергия и трудността на либидото да промени инвестициите си поради своята вискозност и ред други, които не са обект на изследване на нашият анализ. Разбира се, най-оптималният, ефективен и ефикасен изход от тази ситуация (загубата на дейността) е едновременно да се отече либидната/психичната енергия чрез преживяването, отреагирването на афектното състояние и в същото време да се работи по създаването и изграждането на нов психичен образ, в който да се инвестира свободното либидо/психична енергия по механизма, който разгледахме по-горе.
И тук нашият анализ приключва и аз оставям постигнатите резултати и всичко казано във вашите ръце и както сами разбирате, пред нас стоят много неизвестни и много трудности и ако нашият анализ има своите слабости и пропуски, то моля за вашето извинение.
Валентин Бояджиев 