Аргументация
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Аргументация – опит да се докаже или обоснове една теза. Тя изисква прилагане на логически знания и умения при обосноваването и оценката на своя или чужда тема.
Две аспекта на аргументацията:
-
Да открием аргументите в чужда теза, да оценим истинността и убедителността им и да ги приемем или отхвърлим.
-
Да формулираме собствена теза и да я защитим с аргументи.
Аргументацията и умозаключението имат еднаква логическа структура – предпоставки и извод от тях.
Съдържанието на аргументацията включва:
-
Предпоставките;
-
Извода;
-
Контекста на аргументацията (общия смисъл)
Видове аргументи (основанията, които имаме и привеждаме в подкрепа на някакво решение, действие, извод):
-
Научни;
-
Правни;
-
Политически;
-
Икономически;
-
Религиозни;
-
Морални;
-
Психологически;
-
Други;
Арументите:
-
Доказателство – дедуктивно извеждане на извод от предпоставки, чията истинност е предварително установена.
-
Доказателство чрез допускане на противното;
-
Обяснение – акцентира върху причинно-следствената връзка;
-
Определението на понятия и изрази и тяхното тълкуване;
-
Пресвдо аргументи – не-аргументи – мнения, твърдения.
Ентимема – от гр. скрито, премълчано в ума – някои от предпоставките, обосноваващи извода, не са изказани явно, а се подразбират от контекста на цялостната аргументация.
Полезни съвети при аргументация:
-
Да сме наясно с тезата и извода си!
-
Систематизираме и подреждаме по важност предпоставките!
-
Да се осводим от предразсъдъци и мнения, които не са свързани с аргументита ни.
-
Да сме наясно с контекста, в който правим аргументацията си.
-
Да обясняваме значението на понятия и фрази, ако е необходимо.
-
Да можем да оценяваме контрааргументите и при необходимост да ревизираме извода си.