Зараждане на психологическата мисъл
От Валентин Бояджиев – психолог
„psyche“ – душа „logos“ – наука
Обособяването на психологията като самостоятелна наука лежи върху основата на един парадокс, тъй като за психологията се казва, че тя е наука с дълго минало и кратка история. Това е така, защото изследването по проблемите свързани с душата се разглежда още от философите в древна Гърция.
За обособяването на психологията като самостоятелна наука се приема 1879 година, когато в Лайпциг немският философ и физиолог Вилхелм Вунд създава първата в света психологическа лаборатория. Като метод в нея той използва интроспекцията или самонаблюдението. Тоест по време на провеждането на опити, изследваното лице съобщава словесно на експериментатора своите преживявания, усещания, мисли и т.н. Той конструира и първият апарат за експерименти – тахистоскоп, с който се изследват психическите процеси. По принцип за обособяването на някаква сфера от човешкото знание като наука са необходими 3 основни предпоставки:
- Трябва да се обособи специфична област от действителността, било то материалната, социалната или психическата по отношението на психологията. Тази предпоставка възниква още в рамките на древногръцката философия.
- Втората е свързана с необходимостта да се опишат закономерностите на проявите на тази специфична сфера от действителността. Като за целта се използват специфични термини и понятия. За психологията тази предпоставка се развива в рамките на различните философски учения.
- Създаването на специфични методи за изследване, чрез които е възможно изследването на същността на закономерностите на проявите на обособената за изследване част от действителността.
Съвременните определения за психологията като наука с повече от 120 годишна история поставят различни акценти при обособяването на нейния предмет. Така например през периода 1879-1920 психологията се определя като наука за душевния живот. Основният метод на изследване, който се използва през този период е интроспекцията, или това е метода на самонаблюдението и самоизследването на собствения статус и умствени процеси.В периода 1920-1960 американските изследователи считат, че психологията трябва да се определя като наука за наблюдаемото поведение. Според тях науката се основава на наблюдението, защото ние не можем да наблюдаваме усещанията, чувствата или мислите на другите, но можем да наблюдаваме поведението им в различни ситуации. След 1960 година схващането за психологията като наука отново се връща към умствените процеси. През този период се провеждат множество изследвания върху функционирането на съзнанието и начина, по който се отразява, обработва и съхранява информацията. Така според едно от съвременните определения, които дава американският психолог Дейвид Майерс е, че психологията е наука, която изучава поведението и умствените процеси. В това определение трябва да се има предвид, че под поведение се разбира всичко, което прави организма, тоест всяко действие, което може да се наблюдава и регистрира. Умствен процес според Майерс, това е вътрешният субективен опит, който сме получили в резултат от поведението.
Много от съвременните изследователи се придържат към определението, че: психологията е наука, която изучава способността на живите организми, които имат нервна система да отразяват въздействията на външната и вътрешната среда у тях, като за тази цел се използват научни методи.
След обособяването на психологията като наука много бързо се създават и различните психологически школи – това са група учени, споделящи определена теоритична ориентация и работещи над общи проблеми, като техните имена обикновено се свързват с определена система от идеи.
Както всяка наука, така и психологията си има свой обект, предмет и методи на изследване. Обект на изучаване на психологията, това а хората и животните, чийто организъм включва нервна система, позволяваща субективно (психично), да се отразява въздействието на дразнителите. Предмет на изучаване е тази сфера на субективното (психичното) отражение на въздействието на дразнителите, която е достъпна за научното познание, тоест за изследване със специфични методи. Специално място в психологията се отрежда на човека, тъй като той притежава най-сложно развитата нервна система и благодарение на това е в състояние да обогати своя психичен свят, чрез усвояването и използването на езика. За това психичното при него достига най-високо равнище, което се обозначава като съзнание. Докато психиката на животните им помага да се ориентират и адаптират към условията на живот, то съзнанието на човек освен това му дава и възможност творчески да преобразува както средата, така и себе си. Важно отличие на човешкото съзнание от психиката на животното е самосъзнанието – способността на човека да отличава себе си от другите хора, да опознава собствените си физически и психически особености, което му дава възможност да се самовъзпитава, самоконтролира и самоусъвършенства.
Валентин Бояджиев 