Как да се справим с мълчаливите и бъбривите хора. Един друг поглед.
От Валентин Бояджиев – психолог
Въпросът за справянето с различните типове хора е актуален в много области от ежедневния и професионалния живот. В предния анализ по темата за „трудните хора“, насочихме нашият поглед върху агресивният тип човек и хвърлихме малко светлина върху това как можем да се „справим с него“. Разбира се статията не претендира за уникалност и абсолютна пълнота, както няма да прави и тази, но дава един различен поглед или още една гледна точна за актуалния проблем.
Тук във втората статия от поредицата статии за това как да се справим с различните „трудни хора“ ще направя нещо на пръв поглед изненадващо и може би за някой объркващо, но в процеса на нашият анализ ще обоснова своето намерение и ще дам доводите за него по начин, по който се надявам да бъде завладяващ и достатъчно полезен за всеки. Тук нашият анализ ще тече в лоното едновременно на две реки, едната – „как да се справим с мълчаливият тип човек, а другата – „как да се справим с бъбривият тип човек“. Вие още тук можете и най-вероятно ще попитате какво е основанието да се съчетаят тези два противоположни типа в един анализ, какво налага това съчетаване и какво го обосновава. На тези и на още много въпроси ще бъде даден отговор в процеса на анализа, а сега ще кажа само, че въпреки привидната противоположност, тези два типа хора имат много повече общо помежду си отколкото очаквате.
Нашият анализ ще тече по посока на множество понятия, разясняването на техният смисъл и значение като феномени, тяхното участие в процесите на психиката и носещата се с тях специфика ще даде и този различен поглед над темата, който така силно е целен от автора на този анализ. Ще разгледаме понятия като „несъзнавано“, „несъзнавана мотивация“, „темперамент“, „екстроверт“, „интроверт“, „вегетативна нервна система“, „потребност“ и прочие. Тези понятия или по-скоро феномени са от изключителна необходимост за разбирането на поведението на различните хора, защото няма нищо случайно в психичния живот и неговите външни прояви. И така…
Карл Гутав Юнг прави една от ранните типологии на личността. Неговата типология се отнася за здрави хора, но може да се използва и приложи и към болни. Става дума за явленията и понятията „екстроверсия“ и „интроверсия“. Той допуска, че животът на едни хора е зависим и обусловен повече от връзката с външни обекти, а у други хора повече от връзката със собствените преживявания и живот. Следователно човек си взаидомейства с 2 свята – външен и вътрешен, но всеки конкретен човек предпочита един от тях.
Интровертът се абстрахира от обектите, търси свобода от външния свят и намалява неговото значение за собственото съществуване. Юнг казва: „ интровертът в норма се характеризира с колебаеща се рефлексивност, застрашена, стремяща се към уединение натура. Интровертът съхранява себе си заради себе си. Оттегля се от обектите и винаги пребивава в някаква отбранителна позиция“ (избягващ тип).
Екстровертът е ориентиран навън. Възприема обектите позитивно. Стреми се да открие и да увеличи тяхната ценност. Юнг казва: „Екстроверсията се характеризира с подвижност, чистосърдечност, сговорчивост, живееща натура, лесна приспособимост, лесно създава връзки и привързаност. В екстровертната нагласа доминира външния фактор“ (провокативен тип).
Отношението субект-обект е винаги отношение адаптация. Юнг казва: „става дума за една фундаментална противоположност, която се проявява понякога по-ярко, понякога по-замъглено, но винаги при хора с изявена личност. Типовете екстроверт и интроверт не се влияят от пола, образованието, средата или наследствеността. Те се влияят от удобството за адаптация.“
Юнг също така показва, че функциите на личното съзнателно, тоест съзнанието, придобиват особености в зависимост от това дали сме екстроверти или интроверти.
След като разгледахме теорията на Юнг за интроверсията и екстроверсията, насочваме нашият поглед над понятието и феномена “темперамент“. Връщаме се назад в историята като поглеждаме към времето на Хипократ и древността. Още тогава той говори и разпределя основните типове темперамент (флегматик, холерик, сангвиник и меланхолик). Той ги свързва и с 4те основни елемента въздух, вода, огън и земя.
Всеки от тези четири типа темперамент има свой слаби и силни страни. Разбира се това не означава, че щом човек е с определен темперамент е обречен, а само че може да го регистрира, опознае, изучи и да го използва в своя ползва. За целта ще разгледаме и основните характеристика на видовете темперамент, а по горе сме дали нагледна таблица на основните слаби и силни страни на всеки отделен темперамент.
Сангвиникът е човек с ведра натура и весел характер, с подвижен ум и голям интерес към нови идеи и занимания. Искрен и оптимистичен, ентусиазиран и възторжен, а дори в някой случай и безгрижен. Всички тези му качества го превръщат в желан събеседник и приятна компания и носи със себе си ведро настроение. Основното му слабо място е непостоянството. Той често мени мислите и чувствата си. Това се отразява както в ежедневието, така и на работното място. Лесно се разсейва и се поддава на определени влияние по-лесно от останалите и затова често е смятан за лекомислен и повърхностен. Но за сметка на това има вроден талант да импровизира.
Холерикът – Човек изпълнен с енергия и усърдие, въодушевен и ентусиазиран, но често действа без да се съобразява с другите. Постигането на целите и задачите е от първостепенно значение за него. Избухлив и гневен по характер, успява да се наложи над останалите и въпреки неблагоприятните обстоятелства. Работи здраво и придава абсолютни приоритети на определени задачи.
Флегматикът се характеризира със своето спокойствие, самообладание и непоколебимост. Той е по-затворен вътре в себе си, а дори и да усеща, че е самодостатъчен за себе си. За него промяната и новостта не е нещо желано и ценено, а дори напротив – заплаха и причина за неудоволствие. Той е верен другар и цени създадените връзки. Той е консервативен и уравновесен, с изключителна издръжливост и благонадеждност, което го прави незаменима опора в трудни времена. От него не бива да се очаква голяма инициатива или гъвкавост и мобилност.
Меланхоликът е чувствителен и много често обладан от тъга човек. Много често песимистичен и обладан от мрачни настроения. Вижда опасности навсякъде около себе си и често се предава пред тях. Предпочита света на своето въображение, отколкото действителността, за което му е нужно спокойствие и тишина. Има склонност към размисъл и самоанализ. Цени изкуството и творчеството, а дори много често той е и такава творческа натура. Съпреживява и емпатира силно, търпелив и всеотдаен. Отличава се със склонността си към съзерцание.
Разбира се, това което казахме за типовете темперамент е по-скоро научно-популярно, отколкото чисто научно, но то дава един практичен поглед над феномена на темперамента. Все пак трябва да се знае, че зад тези външни прояви и поведение, зад нашият на пръв поглед научно-популярен подход в разкриването на видовете темперамент стой здрава научна основа.
До тук се запознахме с типовете личност според Юнг и видовете темперамент, знанието, за които е дошло още от древността и Хипократ. От тук нашият анализ поема друга посока, към мотивацията и потребността. Несъзнаваната мотивация е нещо уникално по своята природа. За някой хора неразбираемо, за други шарлатанство и глупост, за трети неприятно, но тези емоционални реакции не правят един феномен несъществуващ. Мотивацията е това заради което и в името на което действаме. Тя е един от най-интимните механизми и феномени на личността. Тя не може да бъде сложена под микроскоп и да бъде разгледана, но именно тази и специфика я прави уникален феномен на психиката. Има много теории за мотивацията и това как можем да мотивираме някого. Съществуват множество проучвания и изследвания, кое влияе на мотивацията и прочие. За целта на нашият анализ това не е необходимо. Тук просто трябва да отбележим значението на мотивацията за волевото поведение на личността. А когато говорим за несъзнавана мотивация трябва да имаме предвид, че нещата са още по-сложни и трудни да изследване. Трябва да споменем, че дори самият човек, ако не винаги, то в повечето случай, не съзнава същинската мотивация за своите действия и постъпки, а дава една лъжлива за себе си околните такава, чрез рационализацията на поведението и мислите си. И както казва самият Зигмунд Фройд, хората не са господари на собствения си дом. Разбира се мотивацията е тясно свързана и с потребностите на личността.
За да не отегчаваме читателя тук няма да изговорим всичко онова, което изговорихме за вегетативната нервна система в предният анализ на темата за „трудните хора“ – агресивният тип. Но то действа в пълна сила и тук при другите два типа хора, а и във всеки един човек, независимо какъв „тип“ смятаме, че е. Ако желаете да се запознаете с анализа на вегетативната нервна система и отношението и към поведението на човека, то можете да го направите свободно като разгледате предният ми анализ Как да се справим с агресивните хора. Един друг поглед.. Разбира се тези поведения са с цел оцеляване на индивиди, която цел знаем, че се определя от себесъхранителните нагони или казано по друг начин инстинкта за самосъхранение.
Разбира се всичко казано до тук хвърля известна светлина по темата и дава един по-широк поглед над анализирания проблем, но за да бъдем още по-изчерпателни трябва да споменем и моделите на поведение в семейството и самото детство на човека. Моделите на поведение имат изключително въздействие както в самото детство на човека, така и в последващия му живот извън рамките на родителското му семейство. Тези модели и това поведение оставят един своебразен белег в психиката на личността и много често са свързани тясно с несъзнаваната мотивация на дадената личност. Много от заучените или видяни модели се пресъздават аналогично или дори идентично, а други се проявяват като своебразен ерзац в поведението на човека.
Както сами забелязвате, дотук в нашият анализ, никъде не казахме как да се „справим“ с тези типове хора. Защо това е така? На този въпрос бързам да отговоря и ще кажа, че не вярвам в справянето с хората! Какво означава да се справим с даден човек? Ние не поемаме по пътя на войната, това не е някакъв вид подготовка за атака или събиране на разузнавателна информация за това как да надделеем над опонента си от този тип, изучаване на неговите слабости и използването им срещу самият него. Вярно е, че самият Сунд ДЗъ казва, че подготовката предшества победата, но нашата победа е от друго естество. „Справянето“ с различните хора е тяхното разбиране и създаването на условия за тяхното оптимално функциониране! Чрез този анализ, Вие се запознахте с множество феномени на психиката, с тяхната специфика и значение за поведението на човека. Вие натрупахте знания полезни Ви във множество направления. Самите Вие можете да видите и откриете връзките помежду им и да ги използвате, за да се „справите“ с „трудните хора“. Познавайки потребностите, мотивацията, темперамента, висшата и вегетативната нервна система, идеята за родителските модели, ролята на детството и инстинктите за самосъхранение, ще можете по-добре да разбирате и да си обеснявате поведението на човека, независимо какъв „тип“ е.
Валентин Бояджиев 