Комуникативни умения. Решаване на конфликти.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

Общуване – особена самостоятелна форма на човешка активност, проявяваща се в обмен на информация между хората и регулация на съвместната им дейност.

Междуличностни отношения – отношения, които хората създават в рамките на съвместната си дейност.

Функции на общуването:

  1. Информационно-комуникативна – обмен на информация (предава, приема, създава, формира).

  2. Регулативно-управляваща – регулация на собственото и чуждото поведение.

  3. Емоционално-комуникативна – предаване и пораждане на емоционални състояния.

Форми на общуването:

  1. Невербална – езика на тялото.

  2. Вербална – словото.

Типове общуване:

  1. Неформално – между приятели;

  2. Ролево – според позицията, която човек заема (вид формално общуване);

  3. Делово – при работа, бизнес сделки и прочие;

  4. Еднопосочно – едната страна е водеща (родител-дете).

Комуникативни умения – средства, с помощта на които човек по-ефективно влиза в контакт с другите. Включват различни вербални и невербални техники.

Комуникативни бариери (различни условия, които пречат на комуникацията, блокират я):

  1. Заповеди и разпореждания;

  2. Нежелани съвети или предложения;

  3. Критика, обвинения;

  4. Обобщение, етикетиране;

  5. Съчувствие, утешение;

  6. Отклонение, смяна на темата;

  7. Въпроси, на които е невъзможно (ненужно) да се отговори;

  8. Похвала, пресилено одобрение.

Езикът на тялото:

  1. Позиция на тялото – отворена, затворена;

  2. Изражение на лицето;

  3. Разстояние – интимно (до 50см.); лично (от 50 до 120см.); социално (от 120 до 350см.); публично (над 350см.)

Умението да слушаме:

  1. Проява на емпатия – умението да се разпознават чувствата на другите и да им се отговаря адекватно.

  2. Ефективно слушане – пасивно (мълчаливо изслушване); активно (показва, че подкрепяме партньора. Става чрез невербални техники – кимане, жест, потупване; вербални техники – съгласие, насочващи въпроси и пр.

  3. „Аз – посланията” – разкрива какви чувства е предизвикал другия у нас. Аз-посланията са противоположни на Ти-посланията (те носят критика и обвинение).

Асертивност – проява на настойчивост и увереност в поведението.

Томас определя 5 различни модела за справяне с междуличностните конфликти (с две основни насочености – кооперативност (сътрудничество) и асертивност (настойчивост):

  1. Избягване – игнориране, омаловажаване, прикриване;

  2. Примиряване – желание за удовлетворяване на чуждите интереси;

  3. Компромис – междинно отношение (асертивност и кооперативност).

  4. Налагане – демонстрация на власт, налагат се личните интереси.

  5. Колаборация – сътрудничество, двете страни се стремят към максимално удовлетворяване както на своите, така и на чуждите интереси.

За ефективно решаване на конфликти:

  1. Определяне на основния проблем;

  2. Определяне на причините за конфликта;

  3. Търсене на възможни пътища за решаване на конфликта;

  4. Съвместно решение за изхода от конфликта;

  5. Реализация на съвместно избрания начин за решаване на конфликта;

  6. Оценка на ефективността на усилията, предприети за решаване на конфликта.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклама