„Накратко“ – 5 понятия от психоанализата. Част шеста.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

Уважаеми дами и господа! Това четиво може да бъде наречено „четиво за 5 минути“. Ще представя на вашето внимание поредица от статии свързани с психоанализата и в частност нейният понятиен апарат. Понятията тук ще бъдат разгледани накратно и ще бъде казано най-основното за тях. Представените тук изложения на понятията не претендират за абсолютна изчерпателност или иновативност, а имат за цел да насочат читателя и да му дадат най-обща представа за понятийния апарат на психоанализата. Благодаря Ви за проявеното разбиране и приятни минути.

Копрофилия – влечение към собствените изпражнения.

Латентен период – определена фаза от детското развитие, обикновено между петата-шестата година на детето и началото на пубертетния период, в която сексуалното развитие сякаш прекъсва. Раннодетските преживявания от областта на сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от така наречените „покриващи спомени“. Интересите на детето в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата му, училищните занимания и т.н.

Либидо – лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота.

Нагони (Triebe – влечения, пориви) – образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта – източник, цел, обект, енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи нагони. От началото на 20-те годни развива концепцията за деленето на нагоните на нагони към живота и нагони към смъртта. Разпространената в българския език употреба на нагони към… предполага една свръхсубективност на нагоните, каквато те не притежават.

Нагони на смъртта (Todestriebe) – присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота и само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците.

Реклама