Лекция 4 – Естеството на нагоните
Докато изследвахме връзката между нагоните към живота и смъртта и природата на обектите, ние не се занимавахме с това как нагоните се отчитат като част от мотивационна система. Ако разгледаме как Фройд използва концепцията за нагона, ще открием основната формула за намаляването на напрежението. Нагоните за Фройд са конституирани и обусловени от техния източник, цел и обект.
Тялото служи като източник на напрежение, създадено от нагонните нужди. Тези напрежения се регистрират в психичното; всъщност оформят психичното, чиято функция е да отговаря и да задоволи тези нужди. Напрежението в психичното се манифестира като импулси на желание (тласъци), които представляват своебразни изисквания, отправени към психичното от страна на нагоните с цел извършването на някаква работа. Тази работа би се манифестирала като намерение или целенасоченост за намаляване на телесното напрежение, тоест редуциране на напрежението. Това намаляване на напрежението може да се постигне чрез директно задоволяване/гратификация или ако се изисква инхибиране на целта, чрез непряко удовлетворение, наречено сублимация.
Смята се, че всички човешки емоции произлизат от основните градивни елементи на телесното напрежение. Любовта, като производна на Ерос, възниква от либиден катексис към друг човек; омразата – като агресивен катексис. По този начин Фройд описва нагоните като физически сили с психологически прояви и последствия. Те са безпредметни по своя произход и нямат посока. В структурната метапсихология нагоните принадлежат на Id (To). По-висшата организационна структура под формата на егото (аза) налага ред и посока на нагоните чрез ориентирано към реалността вторично процесно мислене (вторичен психичен процес). Обектът служи само като средство за намаляване на напрежението и няма никаква необходима или присъща връзка със самия нагон.
Възгледът на Клайн за нагоните отразява фундаментално различна версия на човешката мотивация и психичните феномени. Тя изказва предположението, че самите нагони притежават присъща обектна свързаност. Характеристиките на вторичния процес, за които Фройд предполага, че са понесени от егото, се чувстват от Клайн като нагонно осигурени или завещани. Нагоните по своята същност са ориентирани към другите, към реалността и съдържат информация за обектите, от които търсят удовлетворение. Тялото не е източникът на нагоните, а по-скоро средството за изразяването им.
Нагоните не са физически сили, а по-скоро психологически феномени, които са насочени и съдържат сложни емоции. Агресията например би представлявала информирана, лична, целенасочена омраза, свързана със специфични отношения с конкретни други. Либидото също би представлявало насочени, организирани, лични и сложни емоции, които са първични, а не вторично произтичащи от управлението на нагоните. Любовта например е нагонна даденост, която включва грижа и желание да се жертваш, за да направиш другите щастливи.
Функцията на тялото да изразява нагоните е аналогична на примитивната граматика. Тялото и неговите части се превръщат в лексикон, който говори за значението на нагоните. Под емоционалното състояние на омразата, което представлява психологическото преживяване на нагона към смъртта, тялото може да изрази тази омраза чрез екскременти, чрез канибалистично поглъщане, убийствени погледи или всякакви възможни действия. Въпросът е как тялото се използва от нагоните, за да изразят те своите цели. Същите части и функции на тялото, отбелязани по-рано за изразяване на омразата, също могат да бъдат средства за изразяване на любовта или либидото. Екскрементите могат да бъдат подаръци, поглъщащи опити за повторно обединяване и изглеждащи като визуално присъединяване.
Докато Фройд разглежда обекта винаги в качеството му на нагонна цел, Клайн добавя към това и концепцията за обекта като включващ сложна взаимовръзка на емоции, фантазии, тревоги и защити. Удовлетворението не възниква само от функцията на обекта, но също така се извлича от битието на обекта. Опитът на детето с гърдата доставя удовлетворение, както прави и подхранващото мляко. Това символично познание за гърдата например й позволява да функционира като прототип на майчината доброта, неизчерпаемо търпение и щедрост.
Нека се върнем за момент към отчитането от страна на Клайн на човешките емоции. Основната й предпоставка е, че нагоните към живота и смъртта намират израз чрез несъзнаваните фантазми, които отразяват селфа и обекта под влиянието на примитивни емоции – инстинктивно (нагонно) извлечена история, ако щете.
Първата проява на нагона към смъртта е оралният садизъм. Този орален садизъм формира канибалистични желания, които се проектират като по този начин създава атмосфера на страх от преследване; това означава, че бебето се страхува външно от това, което първо е било вътрешен израз на нагона към смъртта. Външната версия създава страх от поглъщане от лошата поглъщаща гърда. Макар че произлиза единствено от агресивните нагони на детето, оралният садизъм се подсилва от реалността на травмата при раждане и действителните фрустрации от страна на майката.
Тази орална агресия поражда емоциите на завист и алчност, по отношение на фантазма, че фрустриращият обект, тоест „лошата гърда“, умишлено задържа удовлетворението, тоест е садистична. Оралната завист изразява омразата към обекта и желанието му да бъде развален или унищожен, за да се намали самото желание, което е предизвикано от неговото недоставяне или задържане. Детето преживява продължаващата фрустрация като садистична и в крайна сметка развива параноични фантазми за преследване относно обекта.
Завистта поражда алчност като форма на желание под властта на нагона към смъртта. Завистта също служи за засилване на алчността, докато разочарованието продължава. Със съзряването завистта еволюира в различни форми като завист към пениса и завист към противоположния пол. В крайна сметка завистта се превръща в завист към творчеството на другите, след това в специална форма на вина за собствената креативност и предполагаем страх от завист, идваща от другите.
За разлика от това, ревността включва триадни отношения и възниква, когато съперникът за този обект създава страх от загуба на любимия обект. Проявите на жизнения нагон, либидото, се появяват и при раждането по посока на отношенията с гратифициращите обекти или „добрите гърди“. Тези либидни обекти представляват най-ранната форма на любов. Фантазмите за тези добри обекти се интроектират като базови идентификации на егото, наричани още „добри вътрешни обекти“.
Доверието възниква, когато добрите вътрешни обекти се проектират в нови обекти, които навлизат в опита на детето. За разлика от параноята и страховете от преследване, доверието поражда желание за изследване на реалността и за учене и придобиване на знания. Удовлетворяващите преживявания засилват доверието, оформят израза на либидото и служат за балансиране на нагоните към живота и смъртта. Тъй като добрите обекти се проектират и интроецират отново, те насърчават психическия растеж и насърчават синтезирането на егото. Тоест либидната тенденция за образуване на връзки и по-висши единства е основна за процеса на растеж, както и консолидирането и обединяването на развиващата се его система.
Клайн идентифицира благодарността като основна емоция, свързана с либидото. Благодарността е тясно свързана с доверието и със сигурната наслада от добрата гърда. Когато благодарността служи за създаване на удовлетворение от полученото, тя по този начин служи за намаляване на алчността. Благодарността е произходът на автентичната щедрост чрез отъждествяване с обекта на удовлетворение. Реактивната щедрост, напротив, е защита срещу завистта и води до чувство на ограбване; следователно, неавтентичност в способността да служи като удовлетворяващ обект.
Валентин Бояджиев 