Лекция 9 – Феърбеърн и теорията за нагоните

Лекция 9 – Феърбеърн и теорията за нагоните

Нека започнем с критиката на Феърбeърн и преформулирането на класическата теория за нагоните. Традиционните възгледи за теорията на нагоните или теорията за либидото в психоанализата твърдят, че:

• основната мотивационна единица е импулсът,
• импулсите се получават от напрежението, идващо от нагоните и
• импулсите осигуряват енергията за дейността на психиката.

Така Id (То) предлага енергията, извлечена от нагоните към живота и смъртта, на егото и суперегото. В тази подредба имплицитно са определени предпоставките за връзката между енергията и психичните структури.

Класическата теория отделя енергията от структурата, така че Id (To) е фундаментално безструктурнo, предлагайки енергия без посока, която да бъде организирана и обработена от егото. Егото, нямайки собствена енергия, насочва либидните и агресивните енергии към мисълта, действието, възприятието и т.н. Всъщност способността на развиващото се его да организира и „укроти“ нагоните води до съзряване и ментално здраве. Феърбeърн посочва, че подобно разделяне на структурата от енергията е архаична концепция, която игнорира по-модерните възгледи за масата и енергията като едно и също. За Феърбeърн човекът не се разглежда като натрапен от нагони, а по-скоро – като олицетворяваща/персонифицираща енергия. Либидото не е търсене на удоволствие по някакъв дифузен, безпредметен начин, а по-скоро е търсене на обекти от самото начало. Вместо да разбира либидото като количество нагонно напрежение, търсещо намаляване и разтоварване, Феърбeърн предполага, че либидото е обектно-търсещо преследване, а не тласък за преследване. Импулсите описват дейността на психичните структури, но не са отделни от тях. По този начин Феърбeърн оспорва необходимостта от отчитане на То (Id) като част от психичните структури и вместо това консолидира неговите характеристики с егото и суперегото. Това допълнително предполага, че психосексуалното развитие се отнася до развитието на индивида, а не до прогресивното съзряване на либидото. По този начин, Феърбeърн твърди, че класическата теория се наслагва върху действията на човека като изкуствено разграничение между дейностите и енергията, за която се предполага, че ги подхранва.

По отношение на ерогенните зони и тяхната роля в търсенето на обекти, Феърбeърн предлага дискусия, която е почти пълен обрат на класическата теория. Въпреки че той признава, че удоволствието се извлича от тези телесни зони в контекста на взаимоотношенията, се смята, че удоволствието е страничен продукт на връзката, а не движеща мотивация. Ерогенните зони осигуряват канала, чрез който отношенията с другите могат да бъдат организирани и преживени. Устата например осигурява средството, с което бебето се свързва с гърдата. Търсенето на гърди е това, за което бебето се тревожи, а устата е най-подходяща за преследването на това преживяване. Този възглед е в контраст с класическата позиция, че либидната нагласа, например оралността, определя обектната връзка. Феърбeърн предполага, че обектната връзка (тоест майчиното хранене) определя либидното отношение.

Като отстоява първенството на обектната свързаност пред нагонните напрежения, Феърбeърн предлага дълбоко различен поглед върху ранното детство. Неговото тълкуване на очевидно случайното и хаотично поведение на бебето може да се обобщи като отразяващо най-доброто усилие на детето да се свърже с обекта, за разлика от по-класическата интерпретация, отразяваща първичен нарцисизъм или автоеротизъм. Това, което съзрява, е компетентността на човека да търси и получава взаимоотношения с другите. Следователно психопатологията представлява фундаментално нарушение или неуспех на взаимоотношенията, в противоположност на конфликтните импулси за търсене на удоволствие, които объркват психичното.

Когато Феърбeърн отчита хедонистичното търсене на удоволствие, той го прави и в контекста на релационното първенство. Той предполага, че този феномен на удоволствието сам по себе си не е основен, а по-скоро е вторичен процес. Чистото търсене на удоволствие възниква в резултат на разпадането на естественото либидно (или търсене на обект) функциониране и следователно е вторично и компенсаторно. Намаляващото напрежението търсене на удоволствие служи за смекчаване на неуспеха на свързаността с обекта, така че човек, който натрапчиво яде например прави това в отговор на реален или въображаем провал на връзка със значим друг и е запазил това преживяване символично в процеса на хранене. Отчитането на храненето като изместен либиден импулс с голяма интензивност би, от гледна точка на Феърбeърн, пренебрегвал или минимизирал действителното човешко преживяване, което е невротично приспособено.

Тази гледна точка върху фундаментално обектно търсещата мотивация на хората към хората, премества акцента от либидото, подтиквано от нагона, към либиден капацитет, което означава, че либидото, разбирано от Феърбeърн, представлява по-скоро качество на взаимоотношенията, а не психологична сила или енергия. Човек търси обекти либидно или, в случай на неуспех, се отнася агресивно към обектите. Либидото и агресията не са същности, а качествено различни форми на връзка.

Когато Фройд и класическата теория отчитат либидото и агресията като психологически производни на нагоните, Феърбeърн използва тези термини като конструкции за описание на функционирането на егото на човека. Също така, за разлика от Фройд и Клайн, Феърбeърн разглежда агресията като вторично извлечен потенциал за свързване, който възниква в отговор на неуспешен или разочароващ либиден контакт с обекти. Докато агресията не е първостепенна за психичното, тя е важна по отношение на степента, до която може да бъде управлявана от егото. Агресията трябва да бъде контролирана, за да се преследват и запазват добрите обектни отношения. По този начин агресията не е естествена или спонтанна в смисъл да бъде независима нагонно-търсеща ментална репрезентация и изразяване, а по-скоро се получава вторично в отговор на неуспех при задоволяването на обектните отношения.

Той продължава с твърдението, че тази компенсаторна функция придобива огромно значение за въздействието на цивилизацията върху диадата майка-бебе. Ограниченията и компромисите, които се налагат от необходимостта да се приспособим към изискванията на цивилизацията, също изискват интензивна агресия, с която егото трябва да се бори, за да поддържа добри обектни отношения. Детето трябва да се бори с моментите на липса на родителите, забавените във времето гратификации при получаването на желаните взаимоотношения и междуличностните разделяния, наложени от начина на живот, кариерата и институционализираното образование.