Лекция 14 – Приносът на Доналд Уиникът
В този момент искам да се заема с работата на Доналд Уиникът. Въпреки че публикуваните му документи датират от 20-те години на миналия век, писанията на Доналд Уиникът изглежда са получили подновен интерес след смъртта му през 1971 г. Може би това внимание отразява вида на вниманието, което се стимулира към художниците след смъртта им, или може би това е ефект от подновения интерес към патологията на характера, въведен от писанията на Кохут, Кернберг и Мастърсън. Или може би вниманието към работата на Уиникът отразява интереса към оценяването на пациента като личност, а не само като психодинамична система.
Уиникът се отличи като основна фигура в теорията на обектните отношения, чрез факта, че привлече вниманието ни към реалните и основни характеристики на връзката майка-бебе. Понякога представяше идеите си с такава простота и здрав разум, че някой може да смята, че някои от работите му граничат с „поп-психология“. Всъщност голяма част от публикуваните му статии бяха радиопредавания, направени по Би Би Си и в крайна сметка публикувани под заглавието „Детето, семейството и външният свят“.
Много от другите му творби бяха във вид на презентации пред различни професионални групи, включително учители, социални работници, студенти и лекари. Неговите наблюдения и разбиране относно хората, особено децата, бяха дълбоки и вдъхновяващи, като същевременно останаха смекчени от практичността на ежедневния живот. Уиникът не създаде нов теоретичен модел или дори преформулиране на теорията, върху която да прикачи своите наблюдения. Той използва психоанализата като свой инструмент за изследване, разбиране, хипотезиране и насочване на своите интервенции. Той беше синтезатор на психоаналитични концепции, водещи ги от абстрактността на теорията до практичността на основните човешки взаимоотношения. Ще разгледаме Уиникът, като проучим няколко от най-забележителните му приноси и, надяваме се, от това ще можете да оцените приноса му към теорията на обектните отношения.
Валентин Бояджиев 