Лекция 3 – Основни концепти в теорията на Клайн
Като начало Клайн, за разлика от Зигмунд Фройд, базира голяма част от идеите си за психосексуалното развитие на клиничната си работа с деца. Докато Фройд екстраполира идеите си относно детското развитие от своите възрастни пациенти, Клайн работи с деца и екстраполира нейните идеи за детството от тези малки пациенти. Най-младият й докладван пациент е на 2 години и 9 месеца, докато повечето са в диапазона от 4 до 6 години.
Основният принос на Клайн към психоанализата на децата се съсредоточава върху използването на играта като детска форма на свободна асоциация. Чрез наблюдение и тълкуване на детската игра тя има за цел да помогне на детето да преодолее различни конфликти, взаимоотношения и идентификации. Тя се стреми да изследва психоаналитичните предпоставки за инфантилния опит и да документира проявите на психосексуалността.
В ранната си работа тя сякаш някак насилствено интерпретира появата на детската сексуалност в почти всеки аспект от живота на детето. Тя описва как буквите и цифрите имат сексуално значение – чертите на линиите са равни на пениси, докато кръговете са равни на вагини – и описва как сексуалният акт се символизира в аритметичните операции, музиката и речта. В последния случай езикът символично е пенисът, който се движи в устата (вагината). Тя също така отбелязва как географските препратки – планини, долини, пещери, реки и т.н. – се отнасят до съдържанието на тялото на майката.
Клайн стига дотам, че заявява, че всички задръжки произлизат от кастрационни страхове – т.е. предусещането за грозящи и неизбежни наказания по отношение на търсенето и удовлетворяването на сексуалните желания – и че цялата психопатология е причинена от потискането на аспекти на детската сексуалност. Когато тя натрупва клиничните си доказателства за широко разпространената сексуална експресия от малки деца, става ясно, че етапите на психосексуалното развитие, предложени от Фройд, са твърде консервативни за нейните интерпретации.
Докато Фройд приема в своята теория идеята за едно последователно и поетапно разгръщане на детското развитие, обхващащо половин десетилетие, Клайн поставя тези събития в първата година от живота на детето. Теорията за дуалността на нагоните на Фройд оказва драматично влияние върху теоретичните формулировки на Клайн. В “Отвъд принципа на удоволствието” Фройд постулира агресията като независим източник на енергия, свързан с нагона към смъртта. Този нагон е своебразно допълнение към постулирания нагон към живота – Ерос, който е източникът на либидото. Клайн възприема тази концепция за нагонната агресия тъй изцяло, че й дава централна роля в разбирането на развитието и функцията на човешката психика.
От 30-те години на миналия век Клайн преформулира идеите си, за да разглежда нагонната агресия като основна мотивация, а либидния интерес – като реактивен на агресивния нагон. Клайн преформулира Едиповия комплекс в борба за власт и унищожение със съпътстващ страх от отмъщение за тази деструктивност, а не в конвенционалния възглед за разочаровани приятни стремежи, водещи до отмъщение от страна на любовния съперник. Детето, предполага тя, изпитва безпокойство и страх поради своите агресивни фантазии, а не от похот. Примитивната присъща деструктивност, а не стремежът към удоволствие и знание, са движещите сили в живота и са в центъра на психичния конфликт.
Вродената способност на психиката за фантазия също е основна за идеите на Клайн. Голяма част от противоречията около нейните интерпретации включват сложните и подробни фантазии, които тя приписва на малки деца. Противно на повечето приети теории за когнитивното развитие, Клайн представя ума, а и психичното на бебето и детето като изпълнени с богато оформени фантазии за завист, отмъщение, деструктивност, желание, полов акт, кастрация и т.н., всички от които са филогенетично дарени и достъпни за детето като придружители на действителните гратификации. Тези фантазии не са заместващи компенсации за фрустрацията, както предполага Фройд, а по-скоро съществуват като резервоар от несъзнателни образи и знания.
За Клайн обектните отношения и дуалността на нагоните – към живота от една страна и към смъртта от друга, с придружаващите ги либидинални и агресивни влечения, са тясно и присъщо свързани. Въздействието на тези нагони създава обекти в съзнанието на бебето, които след това се търсят с цел получаване на гратификация. Тези нагони по своята същност притежават априорни образи на външния свят. Следователно удовлетворението, получено от търсенето и откриването на тези обекти, отразява любовта или деструктивността. Клайн предлага три различни формулировки, за да обясни наследеното и присъщо съдържание на обектите като независимо от външния свят.
Следвайки предложението на Фройд за филогенетичното наследяване на специфични паметови следи и образи – очевидно влияние от Юнг – Клайн предлага концепцията за универсалните механизми. Тези механизми не са само вродени образи, но и фантазмени дейности с гърди, пениси, утроба, познание за бебета, съвършенство, отрова, експлозии и пожари. Нагоните на детето са насочени към тези образи, които по-късно се свързват с реални външни преживявания и обекти. По този начин, може да се каже, че фундаменталните обекти са фантазии, които са нагонно предопределени.
Тук трябва да отбележа, че стандартната практика, когато обсъждаме Клайн, е да се разграничават фантазмите от фантазиите. Първите се отнасят до онези ментални образи и процеси, които са пряко формирани под въздействието на нагона към живота и нагона към смъртта, докато вторите се отнасят до класическата фройдистка концепция за фантазията като ментален процес, произтичащ от фрустрацията.
За Фройд фантазията представлява компромисна формация в следствие липсата на пряко удовлетворение. За Клайн фантазмът е много по-широк термин, описващ психичните феномени на филогенетично наследено знание. Тези фантазми придружават действителните удовлетворения, вместо да ги заменят.
Второ обяснение за присъщото съдържание на обектите включва управлението на нагона към смъртта по отношение на оцеляването на бебето. В тази формулировка тя добавя към описанието на Фройд важната за оцеляването на бебето задача да насочва нагона към живота и нагона към смъртта.
Фройд предполага, че бебето преживява влиянието на нагона към смъртта веднага след раждането като вътрешна заплаха от унищожение. Ерос обаче се намесва и пренасочва нагона към смъртта. По-голямата част от деструктивността е обърната навън като примитивна версия на садизъм към другите. Останалата част от агресивността служи като първичен еротогенен мазохизъм.
Допълнението на Клайн към този процес е хипотезата, че външният обект се формира от Ерос и след това агресивността на нагона към смъртта може да бъде препратена, проектирана върху този фантазмен обект. За да се избегне напълно параноично съществуване, други добри обекти също се фантазират чрез Ерос и се инвестират либидно. Собствените импулси на детето определят обектите, които са фантазмени разширения на самите импулси. Следователно субективното преживяване на детето за любов или омраза, идващо от обекта, е донякъде илюзорно, тъй като самият обект е основно формиран от любовните или разрушителни импулси на детето. Предположението на Клайн, че рудиментите на Суперегото се появяват още в най-ранните години от живота, се обяснява с нейното наблюдение върху въображаемите наказания, идващи от опасни преследващи обекти, които олицетворяват проектирания садизъм на детето.
Третата формулировка на Клайн относно вродените обекти се отнася до феноменологията на сетивните преживявания на детето. Тя издига хипотезата, че напрежението, което произтича от неудовлетворените телесни нужди, се преживява субективно като вътрешна атака, идваща от чуждо тяло; по този начин гладът ще се възприема като вътрешен преследвач, заплашващ да унищожи бебето. Неудържимото качество на вътрешното преживяване и това, че не можем да се защитим от него пораждат проекцията като усилие да се освободим от вреден и пагубен стимул. Точно както плюенето е поведенческо усилие да се отървете от вредния вкус, проектирането е психичен процес, целящ освобождаване от вредното преживяване.
Актът на проекция формира външен обект, който се възприема като референция и източник на неприятното усещане. Следователно гладът се възприема като причинен от лишаването или задържането на „лошата гърда“. Удовлетворяването на глада също би се изживяло като резултат от „добрата, засищаща гърда“. По този начин примитивните обекти се квалифицират от сетивния опит на бебето, чийто доминиращ нагонен тон оцветява преживяването по отношение на обекта.
Въпреки че Клайн хипотезира априорната основа на нагонно извлечените фантазии, тя също отчита влиянието на реалността върху преживяването на детето. Тя предполага например, че ранните груби и заплашителни обекти на детето, формирани от неговите или нейните собствени садистични фантазми, могат по-късно да се трансформират и смекчат от реални преживявания с мили, любящи родители. Тя също така отбелязва, че възприятията за реалните външни обекти могат да бъдат изкривени от отраженията на нагонните мотиви на детето. И накрая, тя излага идеята за сложното взаимодействие на цикли на проекция и интроекция, които образуват флуидни примеси от реалност и фантазъм. Чрез тези процеси детето проектира фантазми, които се смесват с реални преживявания и след това се интернализират отново, за да трансформират вътрешните обекти.
Така например садистичен импулс, проектиран върху любящ родител, може да формира възприятие за очаквано неодобрение или наказание. Повторно интернализиран обект (любящ родител) създава мотив за одобрение и съответствие. До степента, в която детето се научава да разпознава несъответствието между фантазните очаквания и действителните резултати, се формира положителната посока в обектната връзка. Обратно, доколкото действителните събития потвърждават садистичните елементи на фантазма, се формира негативният контекст на обектната връзка.
Валентин Бояджиев 