Лекция 20 – Приносът на Хари Гънтрип
Като последен представител на теорията на обектните отношения, ще представя работата на Хари Гънтрип. Докато Гънтрип често се смята за най-големият привърженик и популяризатор на гледната точка на Феърбеърн, собствените му приноси всъщност се различават значително от тези на Феърбеърн. Гънтрип беше анализант както на Феърбеърн, така и на Уиникът и изглежда се опитваше да помири техните противоречия. По-специално, уникалният принос на Гънтрип може да бъде разгледан от гледна точка на неговата концепция за „регресиралото его“.
Ще си спомните, че Феърбеърн описа фрагментацията на егото като резултат от фундаментален провал на реалните отношения с другите. Твърди се, че вътрешните обекти са формирани, за да компенсират тези неуспехи на средата. Фрагментирането на егото, което възниква при формирането на вътрешните обекти, води до пренасочване на либидната енергия далеч от реалните други и вместо това към вътрешни обекти. Това пренасочване на енергията описва шизоидния процес и преживяването на празнота и слабост, отразяващи енергията, изтеглена от реалния свят и инвестирана във вътрешния свят.
Гънтрип отиде отвъд това описание, за да предложи оттегляне на либидото от всички обекти, вътрешни и външни. Това, което Феърбеърн нарече „либидинално его“, претърпя допълнително разделяне, което Гънтрип нарече „регресирало его“. „Регресиралото его“ се отказва изцяло от търсенето на обекти и остава в дълбоко състояние на безпомощност и безнадеждност. След като се е отказало от всяко желание свързано с живота, егото се стреми да се върне в състояние на безпредметност. В тази безпредметност регресията може да се изживее като копнеж по смъртта под формата на освобождаване от напрежението, или по-желаното, регресията може да се изживее като връщане в утробата, от която може да настъпи прераждането. Примирието, което Гънтрип налага между Феърбеърн и Уиникът се случи, когато той размишлява върху концепцията за „регресиралото его“, както по отношение на структурния, така и на релационния модел. В структурен смисъл „регресиралото его” се формира в лицето на депривацията идваща от страна на майката, която се преживява като дразнещ отказ. Тук вълнуващият обект, по думите на Феърбеърн, води до активно, орално, либидно его, обвързано с вътрешни обекти. В релационния смисъл „регресиралото его” се формира от депривацията идваща от страна на майката чрез пренебрегването или посегателството, при което регресията представлява отстъпление в пасивно оттеглено състояние, което оставя егото неразвито. Сравнявайки това последно изобразяване на „регресиралото его“ с това на „истинското аз“ на Уиникът, пред нас се представя его, което се оттегля в пред-обектно състояние, което се проваля във фасилитирането на естествения, съзряващ потенциал на индивида.
Гънтрип предполага, че придърпването към безпредметното състояние на утробата е основно за цялата психопатология. Тази регресия спрямо всички други, реални и въображаеми обекти, установява оттеглянето като основно, а търсенето на обект като вторично. Търсенето на обекти се описва като защитна реакция срещу ужаса на регресивния копнеж. Гънтрип изглежда е в опозиция на Феърбеърн, който вижда търсенето на обекти като подобно на нагонното влечение. В своето хуманизиране на структурализма на Феърбеърн, Гънтрип заема позицията, че детето е пасивна и невинна жертва на родителския дефицит. Неуспехите от страна на родителя да подхранва и улеснява онтологичното развитие оставя детето изтеглено обратно в предобектното състояние на нищото, което е ужасяващо.
В основата на цялата психопатология намираме уплашено, безпомощно дете, криещо се от свят, който е опасен или неотзивчив. Терапията по същество се състои в спасяването на егото. Терапевтът ефективно спасява безпомощното и парализирано „регресирало его“ и го извежда в свят на обектна връзка, растеж и съзряване.
Валентин Бояджиев 