Лекция 10 – Процесът на развитие
В съответствие с акцента си върху значението на човешката връзка, Феърбeърн предлага последователност в процеса на развитие, изградена около зрялото разгръщане на отношенията с другите. Фазите на това развитие включват:
- най-ранния период на детска зависимост,
- преходна фаза и
- състояние на зрялост, определено като „зряло“.
Инфантилната зависимост се отнася до първоначалната връзка на детето с майката, която съществува като продължение на психичното състояние, съществувало преди раждането. Тази зависимост представлява своебразно сливане, подобно на симбиозата, описана от Малер. По силата на това тотално сливане се изключва диференцирането от тялото на майката и следователно от околната среда.
Идеята на Феърбeърн е да опипе „начин на свързаност“, който той нарича „първична идентификация“ и определя като „катексис на обект, който все още не е разграничен от катектиращия субект“. Този начин на свързване произтича директно от пълната и безусловна безпомощност и зависимост на бебето. Отново Феърбeърн интерпретира това, което класическата психоаналитична теория би описала като „първичен нарцисизъм“ във връзката с другия, макар и слята и недиференцирана.
Съзряването към взаимозависима реципрочност между възрастните се въвежда от преходната фаза. По време на преходната фаза човекът се бори с развитийната необходимост да се откаже от принудителните инфантилни привързаности, основани на сливане и първична идентификация, в полза на отношенията, основани на диференциация и обмен. Задачата на съзряването изисква изправяне пред страха от загуба на обекти, тъй като отделянето от тях става възможно. За да може детето да се раздели, трябва да се откаже както от външни, така и от вътрешни обекти, тъй като те представляват инфантилни отношения на недиференциация и сливане. Естествената прогресия към зрялата зависимост, с нейния по-богат потенциал, може да бъде постигната само когато тревогата от раздялата може да бъде преодоляна. В действителност Феърбeърн вярва, че процесът водещ към зряла реципрочност никога не е завършен и регресивното привличане към инфантилната зависимост се повтаря през целия живот.
Феърбeърн излага няколко важни предпоставки в тази схема на развитие:
- движението към зрялата зависимост е естествено развиващ се процес като част от присъщата, фундаментална приемственост на търсенето на обекти;
- обектите, към които се стреми либидото, са неутрални или първични обекти, които нагонно се търсят без необходимост от динамична мотивация, основана на разочарование или лишения; и
- установяването на вътрешните обекти се оформя като компенсация за неудовлетворяващите взаимоотношения с реални външни обекти.
Следователно вътрешните обекти са неестествени патологични структури, издигнати като решения на неуспехите във взаимоотношенията. Либидната инвестиция към тези обекти отразява патологично отклонение от търсенето на естествени обекти в реалния външен свят, към изкуствено образуван компенсаторен вътрешен свят. Феърбeърн не се адресира към здравословните процеси на интернализиране на преживяванията с хора, чиито отношения насърчават растежа на егото.
Валентин Бояджиев 