Лекция 5 – Топографският модел

Лекция 5 – Топографският модел

Преди да изследваме структурния модел на психиката, трябва да проучим някои основни психоаналитични съображения свързани със съзнаваното, предсъзнаваното и несъзнаваното. В съчиненията си, свързани със сънищатa и тяхното тълкуване, Фройд излага, така да се каже, една „карта” на психичния апарат. Той описва хипотетичен терен, обхващащ пространството от дълбините на неосъзнатия примитивен психичен живот до върха на съзнателната яснота и реализация. Този топографски модел ни представя трите психични системи (топики): несъзнаваното, предсъзнаваното и съзнаваното.

Тези нива служат за описание на процеса, при който една идея, създадена от влиянието на инстинктивни (нагонни) движения, работи за своята осъзната реализация. По същество този модел се занимава с онези психични актове, които ни позволяват да осъзнаваме психичното и също така ни дава производни репрезентации на нашите психични процеси. Въпреки че никога не постигаме пряко и пълно познаване на несъзнаваните процеси, ние можем да опознаем несъзнаваното чрез неговите производни продукти или деривати, като празнините в информацията, причинени от изтласкването, кондензацията на идеи или изместванията от една производна идея към друга. По този начин, разкриването на несъзнаваното не се различава по нищо от детективското събиране и сглобяване на улики за един мистериозен и неизразим процес. Ние извеждаме съществуването и дейността на несъзнателните процеси от продуктите на нашата психика, тоест от мислите и идеите.

Първоначално Фройд е бил впечатлен от важността на това „къде се намира“ една представа или информация – в съзнаваното, предсъзнаваното или несъзнаваното. След това стигнал до заключението, че психологията на формирането на невротичните симптоми е по същество същата като тази на някои аспекти на нормалното психическо функциониране – по-специално на сънищата, шегите и грешките на езика. Това е означавало, че неврозата и нормалността се диференцират по степен, а не по различия в рода. По този начин, това, което се наблюдава при формирането на симптоми при пациенти, може да се разбира като хипертрофия или нарушения на нормалното функциониране на човека. Това хуманизиране на пациента не само заплашва всеки предполагаем, нормален елитизъм, но също така предполага, че психичното на „доктора“ може да бъде ценен инструмент за разбиране на психичното на „пациента“ – концепция, която изглежда по-пълно изследвана в последващи описателни модели.

Централният фактор за образуване на невротични симптоми е бил определен като степента, до която психичните елементи са достъпни за съзнанието. Тези психични елементи представляват желанията, които произтичат от нагонните стремежи и които търсят удовлетворение. Когато тези желания са възпрепятствани да достигнат до съзнателното им разпознаване и по този начин са възпрепятствани да търсят израз, те могат да създадат интрапсихични конфликти, които могат до доведат до формирането на симптоми. Подкрепа на тази теория Фройд намира във факта, че когато тези „репресирани” или изтласкани желания бъдат осъзнати посредством психо­аналитичното лечение, симптомите на пациентите често изчезват. Следователно той е заключил, че само когато желанията останат в несъзнаваното, те могат да бъдат патогенни.

Централният момент в топографския модел е, че психичното би могло да бъде разбрано по отношение на отделни системи – Системите Несъзнавано, Предсъзнавано и Съзнавано.

Системата Несъзнавано

Първо ще разгледаме характеристиките на тази система, която е най-тясно свързана с инстинктивните (нагонните) задвижвания – Системата Несъзнавано. Най-очевидната и определяща характеристика на несъзнаваното е недостъпността на съдържанието му (невербални идеи, желания и чувства) до процеса на осъзнаване.

Въпреки че може да звучи парадоксално да се разглеждат невербални идеи, желания и чувства, неизразимият характер на този най-дълбок, примитивен аспект на човешката психиката го отличава от този, който се оформя от опита, културата и съзряването. Психичните процеси на несъзнаваното осигуряват фундаменталната структура на нашите съзнателни идеи, желания и чувства, но на възможно най-идиосинкратичното, субективно ниво. Тази най-чиста субективност може да бъде „усетена“ или „интуитизирана“, или може би да бъде преживяна като „несъзнавано знание”. Фройд е предположил, че несъзнаваното е като психологически паралел на сензорно-обработващата система, която ние никога не преживяваме пряко, но можем да заключим нейното съществуване от нейните продукти.

Пътят към съзнаваното минава през системата на предсъзнаваното. Именно тук психичното съдържание и психичните процеси се организират в мисловни модели. Ще разгледаме по-подробно предсъзнаваното след малко, но засега трябва да отбележим, че тази посредническа система на психиката по пътя към съзнанието има способността да цензурира несъзнаваните елементи. Цензурата се нарича репресия или изтласкване и може да действа на границата между несъзнаваното и предсъзнаваното или на границата между предсъзнаваното и съзнаваното. Първият цензор не позволява на елементите на несъзнаваното да се организират по езиков начин, способен да достигне до съзнанието, докато второто прилагане на цензурата потиска това, което е организирано и езиково и следователно по-лесно способно да постигне осъзнаване. Ако разгледаме концепцията за катексис в този контекст, бихме могли да предположим, че онези психични съдържания, които тепърва достигат до цензурата на предсъзнаваното, ще имат по-малко психична енергия, катектирана в тях, отколкото онези идеи, желания и чувства, претърпели логическо структуриране и езикова формация. Твърди се, че „по-обработеното“ психично съдържание е хиперкатектирано и по този начин оказва по-голям натиск за разтоварване. Колкото по-силен е натискът, толкова по-голям интрапсихичен конфликт се създава. Този конфликт може да бъде облекчен чрез образуването на симптоми, правенето на шеги или по пътя на съновиденията.

На този етап трябва да отбележа, че несъзнаваното може да бъде представено като две различни форми на психично съдържание. Онези психични съдържания, които не са в състояние да достигнат до съзнанието, тъй като са недостатъчно катектирани, остават в Системата Несъзнавано, докато тези, които са били цензурирани от Системата Предсъзнавано, са трансферирани в Динамичното Несъзнавано. По този начин Системата Несъзнавано се диференцира от Динамичното Несъзнавано, което би представлявало онези психични елементи, които са били цензурирани, след като са били способни да бъдат осъзнати и по този начин да бъдат хиперкатектирани от логическите и езиковите операции на Предсъзнаваното. Докато Системата Несъзнавано съдържа потенциала за мисъл, но изисква катексис от нагоните, за да се създаде натиск към разтоварване, Динамичното Несъзнавано съдържа онези катектирани идеи, които са били потиснати от Системата Предсъзнавано. По този начин ние имаме както инстинктивно или нагонно задвижван потенциал, оказващ натиск върху съзнанието, така и динамично напрежение, създадено от репресирани или изтласкани идеи, считани за заплашителни за нашето съзнание.

Както бе отбелязано по-рано, цензорът не е нито безпогрешен, нито всемогъщ. Репресивната бариера може да бъде преодоляна от прекалено силни психични активности, които настояват за разтоварване или от неспособността на цензора да предвиди опасност, причинена от съзнанието на човека. Тъй като вратарят е предназначен да защити съзнанието от прекалено голямо напрежение, предсъзнаваното служи, за да „масажира“ (редактира) това, което можем да си позволим да знаем. В крайна сметка Фройд е осъзнал, че това разбиране за механизма на цензурата далеч не е идеално. Всъщност цензорът, както току що беше описан, първо трябва да се провали, за да „научи“, че една идея е неприемлива или заплашваща съзнанието. Ако продължим в същия дух на размисъл – на каква основа психичният процес взема решения относно качеството и естеството на мислите и идеите? Въпроси като тези са отвели Фройд към друг модел за психиката, а именно – структурният модел, разкриващ и описващ трите психични структури – Ид (То), Его (Аз) и Суперего (Свръхаз).

Независимо от това, разбирането на Системата Предсъзнавано въвежда мощното значение на езика като организатор на човешката психика. Предсъзнаваното е този посреднически процес на психическото усъвършенстване, при който несъзнателните образи и усещания са съчетани с елементите на думата, което ги прави способни за съзнателна рефлексия (отразяване). Тъй като самите думи притежават множество, а понякога и фини вариации в смисъла, понякога притеснителни или смущаващи мисли се прокрадват покрай цензора, само за да бъдат “изпуснати” в езика и речта (парапраксис) или в така нареченитe Freudian Slips.

Вицовете и шегите също имат потенциал да разкриват несъзнавани истини, поради манипулирането на думите и значенията в тях. Когато буквалното значение на думите казва едно, преносното значение може да бъде съвсем различно; с други думи, „когато човек казва едно, но има предвид майка си“. Тази употреба на хумора е считана от Фройд за специална техника или метод на психиката, при която идеите, които първоначално биха породили напрежение или неразположение, могат да бъдат трансформирани в идеи, доставящи удоволствие. Друг начин, по който цензорът може да потисне елементи на несъзнаваното, е по време на сън. Тук актът на съня “отпуска” цензора, докато регресивният поток от енергия в психичното позволява визуалните спомени да се катектират като усещания и възприятия, тоест като съновидение. Регресиите по време на будния ни живот предизвикват подобни усещания и възприятия, обозначени като халюцинации. По време на нормалното детство незрялата психика също може да изпита непатологично халюцинаторно задоволяване на желанията поради относителната склонност на незрялата психика да регресира.

Друг начин за разграничаване на характеристиките на Несъзнаваното е по отношение на енергийното разреждане и потенциала. Несъзнаваното действа в границите на първичния психичен процес. Както отбелязахме по-рано, първичният психичен процес е дескриптивен по отношение на непрекъснатия натиск и необходимостта от разреждане на напрежението, установени от нагоните. Характерно за първичния психичен процес е, че катексисите на психичната енергия са лесно изместваеми или силно подвижни и лесно се кондензират. Това означава, че енергията може да бъде предадена от една идея или образ на друга, което води до вериги от мисли и че идеите могат да бъдат репрезентации на енергия от множество нагонни източници. Тази последна характеристика на конденза е полезна за разбирането на това как идеите стават символични. Можем да видим как Фройд е бил доведен до изследването на несъзнаваното чрез техниката на свободните асоциации и техниката за тълкуването на сънищата. Свободните асоциации отразяват изместването на катексиса към последователни идеи и спомени, докато анализът на съновидението изследва предетерминираните изображения (образи), изградени в съня.

По-рано обсъждахме принципа на удоволствието, тъй като той се отнася до мотивационното свойство на нагоните. Тук Фройд приписва тази характеристика и на несъзнаваното, тъй като то се стреми към изпълнение на желанието. Всъщност елементите на Системата Несъзнавано са психичните репрезентации и деривати на нагонните движения, а психичните енергии, свързани с тази система, са либидото и агресията.

Системата Предсъзнавано

Системата Предсъзнавано се състои от онези психични елементи, които са достъпни за осъзнаване. Централната особеност на тази система е въвеждането на логико-езиковия процес, който свързва словесните следи и паметовите следи към неизразимото несъзнавано. Като се има предвид, че този процес може да възникне само от опита ни с езиковата система, се казва, че предсъзнаваното се развива през детството и по този начин постига надмощие във функционирането на психиката. Тъй като Системата Предсъзнавано е вторично психично образувание, изискващо определена хармония на опита, тя се обозначава като „вторичен психичен процес“. Вторичният психичен процес, за разлика от първичния, може да забави или отложи задоволяването на нагонните импулси чрез свързването на енергията им с лингвистично получени идеи и мисли. Така вторичният психичен процес придобива контрол над несъзнаваните нагонни изисквания като им придава езикова форма. Като такива, те могат да бъдат управлявани или медиирани от психиката и вече не трябва да бъдат просто разтоварвани. Освен това, след като “придобиването” на вторичния психичен процес е резултат от влиянието на реалността, принципът на реалността оперира в Системата Предсъзнавано. Чрез принципа на реалността обвързването на катексисите позволява натрупване на потенциална психична енергия в предсъзнаваното, което води до много точно, фино и понякога дори пестеливо изразяване на психичната активност. Психичната енергия може да се използва за изграждане на по-сложни обединения на мисълта, съобразени с либидинозната изява. Следователно, Системата Предсъзнавано може да увеличи максимално експресията на енергията, получена от Ерос с помощта на езика като средство за изразяване. Потенциалният терапевтичен ефект от говоренето е очевидно разширение на тази логика.

Системата Съзнавано

Системата Съзнавано извежда в непосредствено възприемане елементите на предсъзнаваното чрез катексис на вниманието. Катексисът на вниманието (това, което социалната психология може да нарече относително внимание) осигурява допълнително енергизиране на психичната дейност. Тази система, освен че възприема вътрешния свят (психичното) и външния свят (реалността), има и функцията да контролира волевата двигателна активност. Системата Съзнавано ще бъде атрибутирана и с по-висшите психични функции, като абстрактните разсъждения и вземането на решения. Използвайки насоченото внимание на Системата Съзнавано, ние можем да изследваме и анализираме собствените си мисловни процеси и афективни състояния и да осъзнаем психичния си живот.

До този момент ние разгледахме как психичното се определя от въздействието на соматичното под формата на нагонни движения и как психичното репрезентиране на тези нагони може да еволюира чрез процесите на съзнателността. Това, което засега липсва в тези модели, е теория, която отчита как психиката всъщност конструира психичното съдържание. Топографският модел предполага, че психичното съдържание е производно или дериват на нагоните, но не се занимава с това как в действителност са изградени желанията, идеите или афективните състояния. Оставаме и със сравнително бегло описание на Системите Предсъзнавано и Съзнавано по отношение на тяхната потенциална сложност.

За да влошим още повече нещата, ще ви припомня, че Фройд е открил логическа грешка в Топографския модел по отношение на феномена на тревожността, който е изисквал преразглеждането на връзката между репресията (изтласкването) и тревожността. В топографския модел тревожността или конфликтът се пораждат от провал на репресивната бариера на Системата Предсъзнавано да блокира определена неприемлива, несъзнавана идея. Тази последователност изисква репресията да се случи първа, последвана от неуспех на репресията и след това последвана от тревожност по отношение на завръщането на онова, което е било репресирано (изтласкано). Основният проблем е, че ако Системата Предсъзнавано успешно потиска неприемливите, несъзнателни идеи, на какво основание е мотивирана тази репресия? Тоест, за да се определи или оцени една идея като неприемлива, по необходимост следва тя да бъде мислена, тоест частично или отчасти съзнавана. Но, ако първоначално се е осъществило мислене, то тогава репресията винаги се проваля и ние трябва да бъдем постоянно заливани от тревожност. Освен това, тъй като репресията е част от Системата Предсъзнавано, което по дефиниция е в състояние да стане съзнателно, защо е толкова трудно да се осъзнаят невротичните конфликти, които се противопоставят на сексуалните желания? По този начин, ако защитите срещу нагонните импулси са били част от Системата Предсъзнавано, те трябва да са достъпни за осъзнаване. Тъй като те не са били достъпни, те трябва да са част от Системата Несъзнавано. Но ако те бяха част от Системата Несъзнавано, тогава основата, върху която е организиран моделът на психиката, свързан с различните топики, губи своята описателна сила.

За да обобщим тези трудности, Топографският модел представлява модел на психиката, основан на достъпността на психичното съдържание до процеса на осъзнаване. Централен момент за този модел е цензурата на предсъзнаваното, която определя достъпността на несъзнателните деривати. Ако цензорът е в предсъзнаваното, той следва да е достъпен за осъзнаване. Като е достъпен за осъзнаване, той е победен в собствената си цел. Второ, въпросът за мотивацията подтикваща към репресия остава без отговор, тъй като тревожността се определя като последица от неуспешната репресия (изтласкване) и следователно не може да излезе като първопричина за самото изтласкване. Изправен пред тези опасения, Фройд е продължил с по-нататъшното усъвършенстване на своята теория за психиката, която ще разграничи по-добре функционирането на психичния апарат.