Лекция 4 – Динамико-икономическият модел

Психоанализата се занимава с изследване на ума (разума) или психиката. Умът не е синоним на мозъка, който е телесен орган, нито на съзнанието, което е феноменологична конструкция по отношение на преживяването на фактите. Разумът, за да използваме пространствена аналогия, е някъде между актовете на съзнанието и мозъка. Да разбереш ума или психиката означава да разбереш някакъв неизразим, но съществен компонент от човешкия живот. Психоаналитичните теории имат за цел да опишат психичните процеси с конкретно отношение към психичната (сексуалната) енергия, напрежението, трите топики, психичните структури, съзряването, защитните механизми и механизмите за адаптация. Докато Фройд се е сблъсквал и е разпознавал сложността на психичното, от него се е изисквало да променя и модифицира описанията и обясненията си. Въпреки че не е успял да даде всички отговори за това, какво представлява психиката, нито всичките му заключения непременно са „верни“ в някакъв обективен емпиричен смисъл, той повдига дълбоки и сериозни въпроси, които не могат да бъдат игнорирани или отхвърлени.

Ще започнем с обсъждане на динамико-икономическия модел, който ще включва разглеждане на концепциите за инстинкт (нагон), енергия и тяхната взаимовръзка. Първо, трябва да изясним как Фройд е използвал термина инстинкт и обосновката му по отношение на тази основна предпоставка за душевния живот. Той е разглеждал инстинкта като мерило за изискването, отправено към психиката вследствие на връзката й с тялото (Фройд, 1915/1961). Инстинктите се отнасят до системи за напрежение, представени от органите на тялото. Тогава инстинктите във физическия смисъл са соматичните изисквания към психиката. Човешкото същество притежава психика, а не просто сложна мрежа от рефлекси. Нашата психика представлява онзи процес, който налага контрол над инстинктивното напрежение. Всъщност може да се твърди, че психиката ни се развива от връзката между инстинктивните сили, насочени към разтоварване на напрежението и вътрешните противодействия, които се противопоставят на тази склонност към разтоварване. Разумът е този процес, който пречи на простата рефлекторна дъга. Регулирането на напрежението, което възниква от инстинктивни (биологични) изисквания, е основата на психиката и както ще видим по-нататък, се превръща в тласък за еволюцията на психичната структура. В психоаналитичен смисъл ние не разглеждаме инстинктите като конкретно поведение или поведенчески комплекси, а по-скоро като тенденция към действие, което е соматично определено. Това е критично важен момент, тъй като голяма част от критиката, насочена срещу теорията за фройдисткия инстинкт (или нагон), предполага, че Фройд е използвал термина инстинкт по същия начин както етолозите, като Тинберген или Лоренц, или ранните психолози, като Макдугъл. Тези теоретици са използвали термина, инстинкт, за да определят етиологията на конкретни актове, за които изглежда, че няма история на ученето. В този контекст техните наблюдения се отнасят до специфични за видовете поведения или вродени предразположения. Това, което Фройд има предвид, е много по-широко базирана концепция, която обвързва поведенчески и психични явления с биологичния субстрат на напрежението и тенденцията за регулиране на това напрежение. Терминът на Фройд, “trieb”, е преведен с английската дума означаваща инстинкт, но както мнозина теоретици са предположили, трябва по-точно да бъде преведен като нагон или инстинктивен нагон. Тези нагони се преживяват като „подтикваща енергия“, която провокира действие. Действието има за цел да намали възбудата чрез някаква форма на разреждане. По начин, съвместим с Фехнер и съвременната теория за системите, този модел за намаляване на напрежението предлага както биологичната, така и инстинктивната система да работят в състояние на равновесие или хомеостаза. Това състояние представлява динамичен баланс между енергия, напрежение и разряд. Следователно гладът създава напрежение, което се намалява от действията на готвене, както и на ядене (като последното осигурява по-голямо удовлетворение). Тази концепция е съвместима и с парадигмата на теорията на обучението, използваща вторични подкрепления, частични предупреждаващи цели и дискриминационни стимули, за да се отчетат нужните подкрепления, необходими за поддържане на сложните вериги на поведение преди настъпването на финализиращите действия.

Психоаналитичната теория предполага, че енергията на силите, стоящи зад психичните явления, е заменима. Тоест, енергията, произтичаща от един източник на телесно напрежение (например глад), може да бъде изместена в производно действие (например готвене), което осигурява частично удовлетворение.

Може също така да се твърди, че много напрежения са поносими и не изискват разреждане или извършването на някакви действия. Може да сте гладни, но не достатъчно гладни, за да готвите или ядете. Това размишление и предпоставка води до икономическия проблем, до това какво количество възбуда е способна дадена психика да удържи и до признанието, че толерансът към такава една възбуда или напрежение ще варира в зависимост от непосредствените обстоятелства и различните периоди в живота на човек. В пубертета, например, хората са изложени на такъв биологичен стрес, че нуждата от разтоварване на натрупаното напрежение може да бъде по-голяма (тоест толерансът към напрежение е по-малък), например от този на дете в латентна фаза на развитие, на възраст между 8 и 9 години.

Количествата енергия (или напрежението) са важен обект за икономическия модел. Фройд се е съгласил с основните закони на физиката, които заявяват, че енергията не е нито обект на създаване, нито е унищожаема, а по-скоро може да променя формата си. Енергията, получена от нагона, е постоянна, лимитирана енергия на живота, която може да се “управлява” от такива психологически процеси като изтласкването, потискането, изместването и кондензацията. Никога не изпитваме или преживяваме пряко нагоните, нито производната енергия; ние преживяваме само ефектите от тях физически или психологически. Физически те се проявяват като проприоцептивни или висцерални стимули, а психологически могат да се проявят като психични явления, като мисли, фантазии, защити или сънища. Терминът катексис се използва за обозначаване на психичния процес, при който психичната (сексуална) енергия (получена от нагоните) се инвестира в определена психична репрезентация или образ (символ, фантазия, идея или концепция). По този начин можем да кажем, че образът на даден човек за неговия баща е силно катектиран с нагонна (сексуална, психична) енергия. Тогава образът на бащата се превръща в образ имащ голямо значение за личността. По този начин количеството енергия, катектирано в психичната репрезентация, е пряко свързано със степента, в която психиката се ангажира с това репрезентиране. Основният проблем, който трябва да бъде разгледан в икономическата парадигма, е степента, в която психичната енергия е отделена за конкретни цели. Ако има само ограничено количество енергия, с която нашата психика разполага, тогава трябва да се положат известни усилия за нейното опазване или консервация; в противен случай някои психични дейности ще бъдат катектирани с непропорционално количество енергия (например обсесиите), оставяйки недостатъчни количества енергия за други психични дейности. Въпреки техническите критики, предлагани от много теоретици, че енергийният модел е остарял и неточен, той е полезна метафора за феноменологичното преживяване на симптоми като обсесиите, компулсиите, параноята и тревожността.

Първоначално Фройд класифицира инстинктите в две групи – его-инстинкти и сексуални инстинкти. И двете категории инстинкт или нагон се основават на биологичните нужди, като инстинктите на егото са спомагателни за нуждата от самосъхранение, а сексуалните инстинкти са субсидирани към нуждата за запазване на вида. Засега тази класификация изглежда доста доброкачествена, но оттогава насам „психоанализата“ на Фройд за сексуалността и всеобхватният потенциал на това, което представлява вариации на сексуалното желание, предизвиква противоречия в психологическата теория. Фройд е вярвал, че всяко цялостно разбиране на сексуалността от психологическа гледна точка ще трябва да се разпростира извън гениталната стимулация, възпроизводството и еротиката на възрастните. Той е осъзнавал, че разширеното разбиране за сексуалността ще включва признаването на сексуалните реалности на бебетата и децата и връзката между инфантилната сексуалност и сексуалността на възрастните. По време на клиничното му проучване на перверзиите става все по-очевидно, че тези индивиди са заместили нормалната сексуалност, наблюдавана при възрастните, с характерно детската сексуалност и по този начин са изкривили нормалността на инфантилния сексуално-чувствен еротизъм. С тази разширена представа за сексуалността Фройд е отворил кутията на Пандора за концептуализации, получени от осъзнаването на значението на сексуалните нагони. Не е точно да се каже обаче, че Фройд определя всичко психологическо като свързано със секса. Явен признак за това е неговото ранно формулиране на класове инстинкти и сравняването на сексуалните инстинкти с друг набор – инстинктите на егото.

Его-инстинктите представляват противо­положна сила на енергия спрямо сексуалните инстинкти. Его-инстинктите представляват основни биологични нужди, които не се договарят, като нуждата от храна, дишане, дефекация и уриниране. За да се гарантира задоволяването на тези критични нужди, организмът (човекът) трябва да се научи да хармонира с изискванията на околната среда. Това е така, защото тези нужди представляват самосъхранението, тяхното задоволяване не може да бъде забавено или за дълго отлагано, нито може да има голяма променливост по отношение на начина, по който се удовлетворяват. Ако сте гладни, трябва да ядете, а не да четете менюто. Ако трябва да уринирате, подсвиркането ще ви успокои само за кратко. По този начин тези его-инстинкти трябва да съответстват на реалността – или това, което Фройд е нарекъл “принцип на реалността”.

Сексуалните инстинкти могат да приемат различни форми на заместващи гратификации и частични гратификации и по този начин са по-лесно задоволими. Като се има предвид многообразието от начини, с което сексуалните инстинкти могат да бъдат задоволени, те могат да настояват за задоволяване, винаги когато това е възможно. Фройд е нарекъл това “принцип на удоволствието” и предполага, че сексуалните инстинкти се стремят към задоволяване (или избягване на неудоволствието) веднага, постоянно и винаги. Счита се, че това постоянно, примитивно и променливо изискване (за задоволяване) води до желания, чиито наследници или деривати откриваме в мечтите, сънищата, случайните действия, грешките и лапсусите. Тази концепция е довела до формулировките му свързани с несъзнаваните процеси, които ще разгледаме в последствие.

Смята се, че конфликтът се открива между удовлетворяването на сексуалните инстинкти и его-инстинктите и техните съответни оперативни принципи (удоволствие или реалност) и това води до компромисно поведение. Този компромис резулира в невротичен конфликт и в крайна сметка – репресия (блокирана осъзнатост) или изтласкване на определени преживявания. Фройд е почувствал, че невротиците се разболяват поради потискане на сексуалните желания, породени от подвижността на сексуалните инстинкти (нагони) и контрасексуалната сила, упражнявана от инстинктите на егото. Следователно, его-инстинктите, които се оформят в съзвучие с това да се съобразяват с реалността и средата, представляват по-висок приоритет за задоволяване и са склонни да отменят, изпреварват или потискат сексуалните нагони, принуждавайки ги към заместваща или частична гратификация. По-нататък в тази книга ще видим как динамиката на конфликта и компромиса е реконцептуализирана в структурната теория за психиката.

Както може би очаквате, тази първа класификация на инстинктите (нагоните) оставя много какво да се желае по отношение на обяснителната й сила. Допълнителните предизвикателства пред тази дихотомия идват от опитите да се отчита садизмът (удоволствието от причиняването на болка) и мазохизмът (удоволствието от преживяването на болка) като сексуални или егоистични инстинкти, а също и от опита да се обясни феноменът „нарцисизъм“. По отношение на нарцисизма, Фройд е виждал, че някои хора могат да ценят себе си със също толкова силно сексуално отношение, каквото биха получили и сексуалните обекти. Той е интерпретирал, че енергията на егото може да бъде изместена към обекти и сексуалната енергия може да бъде изместена към егото (човека). Той също така е отбелязал, че колкото повече енергия е инвестирана (катектирана) в психичната репрезентация на човек за самия себе си, толкова по-малко интерес човек проявява към други обекти. Разликата между его-енергията (която би произлязла от его-инстинктите) и енергията на обекта (която би дошла от сексуални инстинкти) би била излишна, ако може да бъде взаимозаменяема. Това е задължило Фройд да преработи класификацията на инстинктите по един друг начин.

След това Фройд е предложил друга фундаментална класификация на инстинктивните (нагонните) стимули – като стимулиращи живота или смъртта. Този стремеж или нагон, който е посветен на изграждането на връзки към живота, се нарича Ерос. Този стремеж, който е посветен на декомпозирането, смъртта и прекъсването на процеса на живеене, се нарича Танатос. Така Ерос и Танатос са двата основни нагона или инстинктивни стремежи/движения, всеки от които е отговорен за различна форма на психична енергия. Ерос поражда либидото като неговата психична енергия, а Танатос поражда агресията като психична енергия. Обърнете внимание, че в един момент Фройд е предложил Деструдо като име за енергията на нагона към смъртта, но този термин е отпаднал. Също така имайте предвид, че Танатос е въведен като термин от Вилхелм Щекел, за да идентифицира смъртоносното желание. Терминът често се използва в допълнение към Ерос, тъй като те семантично и концептуално съвпадат по-добре от Ерос и Смърт.

Енергията, която се предлага от тези два нагона, е това, което дава живот на психичните процеси. По този начин идеите, които са катектирани с либидо, биха били идеи, свързани с живот, синтез, връзка, привързаност и т.н. Идеите, които са катектирани с агресивна енергия, биха били разрушителни, хаотични и отчуждаващи. Производната енергия разкрива на психиката и разума инстинктивния (нагонния) източник. Садомазохизмът би отразявал сливане на либидни и агресивни енергии в психичната активност. Всъщност по-голямата част от психичната дейност и активност отразява именно взаимодействието на тези два нагона (Ерос и Танатос) и техните съответни енергии (либидо и агресия). Обикновеният акт на хранене включва както либидинозната енергия за запазване на живота, така и агресивната енергия, необходима за захапване, дъвчене и изяждане (поглъщане). Това, което може да бъде полезно за приложението на това понятие за нагонни енергии, е относителният баланс, с който се появяват енергиите и степента, в която те влияят върху качеството на психичните явления. При граничните и психотични пациенти голяма част от психичния им живот е под въздействието на агресивната енергия, която оцветява техните възприятия и мисли като ужасяващи, заплашителни и разрушителни. По този начин класификацията на инстинктите, основана на тенденциите към живота или смъртта, позволява да се добави качествено измерение към нашето разбиране за психичния живот и психичната активност. Ще се върнем към това обсъждане на двата полюсни нагона или инстинктивни движения и енергийни типове по-късно, когато проучим тяхното въздействие върху структурата на психичния апарат.

Друго объркване, което съществува по отношение на психологията на нагоните, е свързано с това как действат те. Фройд е отбелязвал, че нагонът може да бъде характеризиран в три различни аспекта: неговият източник, цел и обект. Източникът на инстинктите (нагоните) би бил тялото, може би на неврохимично ниво, тъй като Фройд е разглеждал инстинктите като израз на съществения жив организъм. Крайният източник тогава би бил химията на тялото, която намира израз чрез органите на сетивата. Те се преживяват психологически като нагонни движения или тласъци и психични явления. Целта на инстинктите е действието, водещо до удовлетворяване на нагона или разтоварване на напрежението, което би разсеяло възбудата. Така че, ако източникът на нагона е например празният стомах, сигнализиращ чувството на глад, целта е да се набави храна. Обектът е това, което може да служи като инструмент, с който или чрез който един инстинкт (нагон) може да постигне целта си – в този пример, храната. Следователно обектите в контекста на динамико-енергитичния модел се отнасят до всичко, което може да се използва за задоволяване на нагона. По този начин, докато майката може да служи за задоволяване на нуждата от утеха, алкохолът може да има „обектна стойност“, когато служи за успокоение и утеха. Ясно е, че в последния случай психологическата зависимост би трябвало да се разбира като пристрастяване към майчиния обект, който работи, макар и патогенно. Пристрастяването не е само към вещество, но и към функция. По-късно ще видим как това е накарало Фройд да изследва символичните представи. На този етап обаче ще приемем, че съществуването на обектите е наложително, поради тяхната способност да намаляват породената от нагона възбуда. По-късно ще се върнем и ще преразгледаме стойността и функцията на обектите в контекста на структурния модел.

Лекция 5 – Топографският модел