Лекция 3 – Петте метапсихологични парадигми
Когато психолозите, студентите по психология или дори непрофесионалната общественост са помолени да опишат психоаналитичната теория, те обикновено отговарят с най-различни отговори, които често включват:
- теория за сексуалните и агресивни инстинкти или нагони,
- теория за детската сексуалност,
- теория за психичните структури,
- теория за несъзнаваното мислене и мечти,
- теория за защитните механизми.
Това разнообразие от отговори е типично, защото всички те са правилни! Обхватът на психоаналитичната теория включва всичко по-горе изброено, а също така и още много. Ако не друго, Фройд е бил ревизионист; той непрекъснато е предизвиквал и променял идеите си, докато се е срещал със сложните доказателства споделени му от неговите пациенти, колеги и собствената си самокритика. Със сигурност Фройд не е бил фройдист, ако последният термин се използва за идентифициране на непоколебимата вярност на един единствен описателен модел. Пътят за изграждане на психоаналитичната теория е бил и все още е посветен на осветляването, откриването и преоткриването на психичното у човека. В това отношение психоанализата очевидно е клон на психологията, тъй като се отнася до психологическите или феноменологичните аспекти на мисълта, поведението и опита. Психичното, и в частност несъзнаваното като доминиращо в психичното, е фокусът на изследването, а не мозъкът или неврологията. Въпреки че Фройд е бил невролог по образование и е практикувал като такъв, преди да продължи психоаналитичната си кариера и въпреки че основната му „психоаналитична“ теория „Проектът за научна психология“, се стреми да демонстрира връзката между психичното и предаването на невроните, традицията на психоанализата остава фокусирана върху гносеологичните, феноменологичните и екзистенциалните области. Този фокус не се противопоставя на биологичните или неврохимичните описания, а е в противоречие целящо допълване и контраст.
По-рано отбелязах, че има поне пет различни „правилни“ отговора на въпрос, който изисква описание на теорията на психоанализата. Учените в областта често разграничават различните модели хронологично по отношение на това, кога в процеса на работа на Фройд тези модели изглежда преобладават, докато други категоризират моделите въз основа на концептуални гледни точки. Ние ще разгледаме всеки един от моделите поотделно, като същевременно признаваме, че тези модели не е необходимо да бъдат взаимно изключващи се или несъвместими един с друг. Всъщност истинската задача на нашето изследване свързано с петте метапсихологични парадигми е да покажем до каква степен тези модели допринасят един за друг, допълват се и синергизират, тъй като нашата крайна цел е да дадем едно цялостно разбиране за психичния живот.
Петте модела или метапсихологични парадигми, които сега ще разгледаме, се наричат обикновено: динамико-икономически модел, топографски модел, структурен модел, адаптационен модел и генетичен модел.
Валентин Бояджиев 