Общност и общество

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

 

Човекът става човек само сред хора. – Йохан Готлиб Фихте
Човекът по природа е социално животно. – Аристотел

Присъствието на „другия” и „другите” е необходимо условие за наличието и на най-независимия „аз”.

Общността:

Сферата на съвместното общуване. Общността е затворена група, не защото в нея не могат да се присъединяват други индивиди, а защото е противопоставена на другите (Ние-Те). В общността човек не преследва предварително формулирани цели, а водещо е общуването, комуникацията, имаща чисто междуличностен характер. Тя се изгражда по определени норми и правила, има своите йерархии и в нея също могат да бъдат различавани отношения на зависимост.

Обществото:

Сферата на съвместното действие. Действията са подбудени от определени потребности и интереси (храна, жилище, духовност, развитие, наука, изкуства и т.н.).

Възникване: Обществото възниква заедно със самото човешко същество. Човек е немислим вън от културата и обществото.

Общества с общностен характер: В древността, античността и ранното средновековие границата между общество и общност е била много тънка и пропусклива. Античното полисно общество се описва като общността на свободните граждани на полиса (робите, децата, жените и чужденците нямат правата на свободните граждани и не са такива). В ранното средновековие обществото се формира на базата на общата вяра. Тук имаме отношения като на баща-син (сеньор-васал).

Римският универсализъм: Подобаващо продължение на древното и средновековното разбиране за междучовешките отношения. Продължава да има разлика между тези, които имат права на римски граждани и тези, които нямат такива. Тук говорим и за създаването на частното (относно отделните лица) и публичното право (относно държавата). Съществува разделение на естествено право (относно всички живи същества) и право на народите (относно хората).

Просвещението: Принципите на гражданското общество се формулират категорично през XVIII век от представителите на Просвещението (мащабно интелектуално движение, което прокламира една нова историческа епоха, основаваща се на социалния прогрес, постиган чрез тоталното прилагане на способностите на човешкия разум). Френската революция от 1789г. издига като неин лозунг „Равенство, братство, свобода”. Резултатът е юридически гарантирана равнопоставеност на гражданите пред закона и устояването на свободата в рамките на същия този закон. Просвещението слага началото на „модернизмът” където на пиедестал е рационализмът.

Характеристики на модерното общество: индустриална революция;

Марксовият анализ на обществото: Маркс тръгва от идеята, че поради индустриалната революция човешката жизнена дейност преминава в предмет. Този предмет служи за удовлетворяване на потребността предизвикала действието. Трудът вече не е конкретен (обувки, хляб), а става абстрактен (част от него отива за заплата, с която човек реагира на нуждите си). Вече не човек застава срещу човека, а някакви вещи. Машината измества човека. Вече не машината служи на човека, а човека на машината и той може да бъде заменен с друг без това да създава проблем на производството. Властта вече е във вещите, а не в човека. Самият човек се е разчовечил. Човек започва да играе своите социални роди (шеф, ученик, началник, пасажер и т.н).

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Час за консултация (за град Варна) можете да запазите на телефон 0894 794 420, на лично съобщение във facebook страницата ми или чрез формата за контакт.
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!