Щастието
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
През Античността – щастието е висше благо и върховна цел в живота. Гръцката богиня на щастието е Тюхе, а в латиснки вариант – Фортуна е богиня на днешния ден и характеризира изменчивостта и непостоянството. Нейн символ е колелото на съдбата. Древните философи смятат, че човек трябва да следва ествествените си състояния – здраве, липса на болка, уравновесеност, които носят удоволствие, а от там и удовлетворение. За Епикур щастието се явява като избягване на страданията. Сенека и Марк Аврелий (римски стоици) смятат, че за да се чувства човек щастлив е нужно не да избягва страданието, а да го понася без да се чувства нещастен.
Според Ренесанса – Лоренцо Вала съжалява, че има само пет, а не петстотин сетива, за да се увеличи стократно усещаното удоволствие. Според ренесансовият хедонизъм сетивата са ни дадени, за да можем да се наслаждаваме на „красотата“.
Средновековният аскетизъм и ригоризъм – изцяло отхвърля сетивните удоволствия. Истинското щастие се обозначава с понятието блаженство и се изразява в съзерцанието на отвъднебесната красота.
През 18 и 19ти век (Утилитаризмът) – теорията за полезността (достигането на ползата, изгодата, удоволствието, доброто и щастието) има слабо място – ако един човек следва собствения си интерес, от това не следва необходимо, че ще следва интереса на другите. По темата Ларошфуко казва „Добродетелите се губят в интереса, както реките в морето.“
През 20ти век (време на войни) – античният идеал за щастието постепенно изчезва. Човекът някак започва да изглежда зъл по природа. Но все пак Анри Бергсон говори за „отвореният морал“, за способността на човек да твори и за неговия „жизнен порив“.
Съвременният евдемонизъм – щастие в свободата – антична теория на щастието (Eudaimonia – щастие) – се основава на морала. Стоиците и скептиците смятат, че щастието се крие в обезстрастяването, усмиряването и стихването на желанията, защото според Платон желанията и насладите винаги са много и никога не се насищат, така че човекът, не можейки да ги задоволи, е винаги нещастен. Платониците смятат, че има и добри страсти, които движат човека, защото без чувства разумът е „обезкървен“, сух, тъжен и бездеен. Следователно щастието се осигурява от разума, но подтикван от добри чувства. Според Барух Спиноза щастието се състои в свободната любов на интелекта към висшия идеал (Бога). Чрез тази ненаситна любов, човек се придвижва напред и осъществява себе си.
Валентин Бояджиев 