Радостта от битието…
От Валентин Бояджиев – психолог
От времената на античността, преди самият Сократ, до времето на модерната философия философите са проблематизирали въпроса за битието. Дори краткото представяне на проблема на битието ще надхвърли границите на тази разработка, затова ще споменем само един особено важен аспект – понятията за процес, активност и движение като елементи, вътрешно присъщи на битието. Още Хераклит и Хегел най-безкомпромисно поддържат идеята, че битието предполага изменение, тоест, че битието е „ставане“. Според Майстер Екхарт „Битието е живот, активност, раждане, обновяване, чувствени излияния, жизненост, продуктивност.“ (Ерих Фром, (2000). Да имаш или да бъдеш. Дилемата на човешкия избор. ИК „Кибеа“,с. 98). Екхарт също така учи, че жизнеността твори радостта. Радостта „Не е „върхово изживяването“, което внезапно възниква и свършва също така внезапно. Радостта не е мимолетният пламък на екстаза. Радостта е жаравата на битието.“ (Ерих Фром, (2000). Да имаш или да бъдеш. Дилемата на човешкия избор. ИК „Кибеа“, с.166). Както будизмът, така и християнството проповядват битието като висша цел на живота, първите отричат удоволствията, но разглеждат нирваната като състояние на радост, а вторите предупреждават хората да се пазят от удоволствията, които се получават и произлизат от задоволяване на алчността, а за радостта смятат онова състояние, което произтича от битието. В антропологическата етическа система на Спиноза радостта има отредено централно място. Той вярва, че радостта е преходът на човека от по-малко към по-голямо съвършенство. За него радостта е добро, радостта е добродетел. Следоватено радостта е онова чувство, което изживяваме, преследвайки целта да останем верни на себе си (Ерих Фром (2000). Да имаш или да бъдеш. Дилемата на човешкия избор. ИК „Кибеа“, с.170).
Много често ежедневното съзнание си служи с думите радост и битие по-скоро произволно и без разбиране и вникване в същността на тяхното значение и специфика, дори приравнява понятието „битие“ с понятието „живот“, но дори и това да е така, дори дълбината да убягва на човек в неговото ежедневие, то намирането на радостта от битието (живота) не заради събитията, които го изпълват, не заради отделните факти, а заради самият живот е брилянтно. Способността да изпитваш радост от битието може би идва тогава, когато съзнанието е на едно „друго ниво“. Когато използвам думите „друго ниво“, не изпадам задължително в сферата на мистичното, а имам предвид тогава когато човек се научи да съзерцава, да придобие умението да се самоанализира, да довежда до съзнанието си неща от дълбините на своята психика (несъзнавано).
„Радостта от Битието, която е единственото истинско щастие, не може да дойде при вас чрез някаква форма, притежание, човек или събитие – чрез нещо, което се случва. Тази радост не може да дойде при вас – никога. Тя се излъчва от непритежаващото форма измерение вътре във вас, от самата осъзнатост и затова е едно цяло с това, което сте.“
Екхарт Толе
Радостта от битието е радостта да бъдеш осъзнат.
„Ако няма радост, удобство и лекота в това, което правите, не означава непременно, че трябва да го смените. Може би ще бъде достатъчно да смените начина, по който го правите. „Как“ е винаги по-важно от „какво“. Опитайте се да обърнете повече внимание на действието, отколкото на резултата, който искате да постигнете с него. Отдайте цялото си внимание на поднесеното от настоящия момент“.
Екхарт Тол, „Силата на настоящето“
Разбира се можем да представяме теории от психологията и философията за това какво е „битие“ и какво е „радост“ много дълго време, но мисля, че за целта на нашата разработка това не е необходимо. Радостта от битието не е нещо, което всеки успява да постигне, защото то е процес на откриване. Да откриеш скритото или по скоро да преоткриеш онова, което сам си скрил от себе си е може би най-трудната задача, пред която се изправя човек. Всеки от нас открива радостта в различни моменти от своя живот, в различни моменти човек чувства радостта. Но дали фактите носещи радостта, дали изпитваната радост от фактите е радостта от битието? Дали радостта от битието не е нещо повече, нещо по-голямо от радостта от отделните събития? Дали радостта от битието не е чувство, което може да обладае личността веднъж открила я за цял живот? Дали щом радостта у нас утихне и изчезне, то не трябва да помислим дали не е някаква привидност, някаква илюзия замаскирваща истинската радост от битието? Дали не е лъжлива радост щом изчезва и не трябва ли да се борим за преоткриването на радостта, която остава в нас за цял живот като белег? Разбира се можете да наречете думите ми спекулация и да ги заклеймите като панацея и разбира се може би ще бъдете прави, тъй като самият аз, не съм успял да намеря тази утопична химера.
Още тук може би ще се запитате защо тази разработка задава повече въпроси отколкото дава отговори след като едно изследване би трябвало да доставя в крайният си етап отговор на зададения в началото въпрос. Но нали това е същността на изследователското и критично мислене… да задава въпроси и да подлага на съмнение вече дадени отговори. Не е ли това пътя на преотриването? А може би радостта от битието се открива/преоткрива от всекиго по различен път и това не дава възможност на един да учи друг как да го постигне. Може би има само различни отправни точки, по които човек съди дали е на прав път, а може дори и те да са една химера…
Валентин Бояджиев 